2021
Поне в едно отношение София неминуемо се развива – и това е мрежата на метрото. Въпреки това обаче, броят на столичаните, които избират личния автомобил пред обществения транспорт. Това става ясно от публикувания на sofiaplan.bg „Транспортен модел на Столична община“. По-долу можете да видите извадка от него:
„През последните години се инвестира сериозно в обновяването на превозните средства на обществения транспорт и значително напредва развитието на метрополитена. Въпреки това, се наблюдава
продължаваща тенденция на спад на ползвателите на обществения транспорт и увеличаване
на дела на придвижванията с автомобил. Това е видимо от последните три преброявания,
направени през 2010, 2017 и 2020 г. Моторизацията е индикаторът, който показва колко
автомобила са налични за всеки 1000 души, като за София той е над 660 и е също с увеличаваща
се тенденция. Това показва, че все повече хора разчитат на автомобилите като средства за
придвижване, което не отговаря на поставените стратегически цели пред града. (…)
Преминаването към по-устойчиво придвижване би довело до ограничаване на времето, прекарано в задръствания, увеличаване на средната скорост за пътуване в града, ограничаване на отпечатъка на транспортните системи върху градската среда, качеството на въздуха и нивата на шум, както и до побезопасни улици за всички социални и възрастови групи. (…)
Друго негативно въздействие на големия брой автомобили е свързан с тяхното паркиране. Един
личен автомобил прекарва около 95% от времето в покой и заема над 15 кв.м в градската среда.
Това означава, че само регистрираните към 2021 година на територията на СО около 880 000
леки автомобила заемат обща площ, равна на 98,5% от всички реализирани паркове и градини на
територията на общината – това включва всички малки паркове и градини, но и Южен, Северен,
Западен, Борисова градина, Ботаническата градина, резиденция Бояна и Княжевската гора.
Наблюдават се постоянно запълнени улични паркинги, като често автомобилите се разполагат
върху тротоари и зелени площи, нарушавайки, както пешеходната проходимост и безопасност,
така и състоянието на междублоковите пространства и градската среда. И допринасяйки за
лошото състояние на въздуха в София не само чрез изгорените газове, ами и чрез суспендирания
прах от паркирането в калта. За това състояние допринася и липсата на етажни паркинги в
жилищните и търговските зони и малкото налични буферни паркинги.„
