2022
На 20 април 1923 г. в София е основано акционерно дружество „Щаер“ с начален капитал 1 милион лева. Негови учредители са Анджело Куюмджийски (председател), Арон Фридман, Ерих Фанта и Димитър Генчев, който по това време е инспектор на царските дворци и имоти, и още няколко души. Героят от войната Генчев, освен служител в двореца е и близък приятел на цар Борис III и би могло да се предположи, че масовото навлизане на автомобилите Steyr, както сред частните собственици, така и в царския гараж през 20-те години става благодарение на него.
Налагането на новата не само за България, но и за Европа автомобилна марка, създадена през 1920 г. става чрез активна рекламна кампания и подробни разяснителни текстове, чрез кратки статии в популярните ежедневници. Само година след създаването на дружеството леките автомобили Steyr вече са масово разпространени из цялата страна, а десетките запазени до днес снимки затвърждават това впечатление. В периода 1920-1929 г. у нас са внесени общо 181 автомобила от Австрия, преобладаващата част от които са Steyr.
Между 1929 и 1930 г. „Щаер“ АД изпада в тежка криза и през 1931 г. представителството успява да продаде последните три автомобила на консигнация, след което преустановява дейността си. За разлика от много други автомобилни производители обаче, самата фирма Steyr успява да оцелее в годините на икономическата криза, най-вече благодарение на своето основно производство, свързано с оръжейния бизнес. На 10 май 1935 г. по решение на общото събрание на банките-инвеститори е извършено сливане на фирмите Steyr, Austro-Daimler и Puch, в резултат на което се образува концерна Steyr-Daimler-Puch. Това обединение влива нов финансов ресурс в Steyr, благодарение на който са реализирани някои отдавна замислени проекти, включително и намеренията за производството на компактен общодостъпен автомобил. Така през 1936 г. се появява Steyr-50, създаден от главния конструктор на фирмата Карл Йеншке (който съвсем скоро след това напуска, за да оглави конструкторския отдел на Adler във Франкфурт).
Малолитражният, относително евтин и в същото време много модерен автомобил с обтекаема каросерия е оборудван с 4-цилиндров „боксер“ от 22 к. с. Въпреки че е малко по-къс от тогавашните прототипи на Volkswagen, той предлага по-просторно и луксозно купе, повече място за багаж и е оборудван с хидравлични спирачки, което при съпоставка с неговата невисока цена, го превръща в истински „народен автомобил“.
През 1938 г. се появява модернизираната версия „55“, която се отличава с малко по-дълга база, по-мощен двигател и някои незначителни козметични промени по каросерията. Производството на автомобилите от тази серия приключва през 1940 г., като за целия период са изработени около 13 000 броя.
Един от основните експортни пазари за австрийската марка от междувоенния период по традиция си остава България. През 1936 г. фирмата „Н. Василев & брат“, възобновява вноса на Steyr и успешно продава у нас по-достъпните модели на фирмата, включително и екзотичния Typ 50/55. През 1939 г. Николай Василев участва и на първия у нас автосалон, проведен през април същата година на територията на Пловдивския панаир, като на неговия щанд са изложени три модела: 55, 200 и 220.
Наличието на сравнително голямо количество автомобили Steyr от серията 50/55 у нас се потвърждава не само от запазените документи, публикации и стари снимки, но и от няколко съхранени до днес екземпляра, които се намират в различен стадий на реставрация. Първият напълно възстановен Steyr от тази серия беше показан пред публика през септември 2019 г. по време на четвъртия Конкурс за елегантност „Дръстър“, където зае второ място в категория Довоенни закрити автомобили. Моделът, който е произведен през 1937 г. е част от колекцията на Тоньо Желязков, учредител и дългогодишен председател на Старозагорския автомобилен клуб „Ретро“.
ИЗВОД
Steyr 50/55 е последната оригинална конструкция на сериен лек автомобил, разработена в австрийския завод, което го превръща в ценен и търсен колекционерски екземпляр.
