За двете междувоенни десетилетия, и по-точно от 1919 до 1938 година, американските автомобили са едни от най-масовите в Европа. Те не само се продават, а дори се произвеждат на Стария континент. В този период Ford има заводи в 13 европейски страни, General Motors в 10, а Chrysler в 4. Така в резултат от американската инвазия оцеляват само най-силните и най-приспособими европейски фирми, докато голяма част от пионерите на световната моторизация завинаги потъват в историята. В онези години, когато автомобилният свят се върти в орбитата на САЩ, все повече европейски производители започват да въвеждат поточните линии по примера на Хенри Форд, и все повече марки започват да възприемат стилистичните тенденции, които идват отвъд Океана. Скоро след края на Първата световна война, когато американската автоиндустрия превзема Европа, в САЩ функционират над 70 независими автомобилни компании. До днес обаче от тях са оцелели само 4…
Когато в началото на април 2025 година Доналд Тръмп с огорчение констатира, че Европа не купува американски автомобили, той би трябвало да знае добре истинската причина за това. Вярно е, че през 2024 в Европа са продадени само 169.152 американски автомобила на стойност 7,8 милиарда евро, докато в САЩ са продадени 757.654 европейски автомобила за 38,4 милиарда евро, и при подобна съпоставка е повече от очевидно, че огромният търговски дефицит е за сметка на САЩ. Но правилният въпрос, който Тръмп никога няма да зададе, е не защо Европа не купува американски коли, а защо американците не купуват американски коли? Достатъчно е да припомним, че още през далечната 1990 година, най-продаваният автомобил в САЩ е японската Honda Accord (с 417.179 бройки). Тя е най-продаваният автомобил също и през 1989, както и през 1991 година. Въпреки че за онзи период това все още се приема като изключение от общата посока за развитие на американския пазар, то е и сериозен сигнал, който прекалено дълго време е бил пренебрегван. През 1997, 2002, 2006, 2008, както и през някои от следващите години, Япония пак оглавява класацията на продажбите отвъд Океана, като и до днес периодично продължава да се връща на призовото място.
През 2024 година в САЩ са продадени близо 15,9 милиона автомобила, като първото място е за Toyota, с 2 милиона (близо три пъти повече, отколкото е общият сбор на всички европейски автомобили, продадени в САЩ през същата година), следвана от основните американски, японски и южнокорейски марки. Най-добре представилата се европейска марка е Volkswagen с 379.000 продадени автомобила, която е едва на 13-о място.
И в контекста на тези сложни търговски взаимоотношения естествено възниква въпросът: къде е мястото на Китай на американския пазар? Засега световният гигант, който заема водещата позиция по производство на автомобили в света (общо 31 милиона през 2024 година, срещу доста по-скромните 10,5 милиона, произведени в САЩ) не представлява екзистенциална заплаха. Доколкото е известно, в момента няма почти никакви китайски фирми, които официално да продават своите автомобили в САЩ, но това не значи, че китайското присъствие не е осезаемо. Едва ли някой ще се изненада от факта, че през последните повече от 10 години там е лансиран огромен брой коли на водещи американски и европейски марки, които всъщност са произведени в Китай. Не трябва да се подценява и фактът, че немалка част от чисто американските автомобили, произведени в САЩ, също използват части от Китай.
Повишените от Тръмп митнически ставки върху китайската стомана, полупроводници, литиево-йонни батерии и други автомобилни части обаче могат да повлияят на автомобилната индустрия по доста неочакван начин. Въпреки че производството на автомобили в Китай за северноамериканския пазар не е нещо ново, регулациите върху китайския внос дават ефективен резултат (дори и електромобилите, произведени в Китай, също нямат право на федерален данъчен кредит до 7500 долара). Много от китайските електрически коли като BYD Atto 3, MG4 и XPeng G9 обаче се продават успешно в световен мащаб (включително и в Европа) не само благодарение на ниската си цена, но и на най-съвременните технологии, внедрени в тях.
До 2010 година Европа също е непревземаема крепост за китайския автопром, но днес ситуацията е коренно различна. Отбранителните контрамерки на Тръмп за опазване на най-либералния автомобилен пазар в света от една толкова сериозна заплаха сами по себе си не са нещо лошо. Друг е въпросът дали те не се въвеждат прекалено късно.
