2020
Идеята за quattro произтича от желанието за производство на масови автомобили със задвижване на четирите колела, като през 70-те години инженерите на Audi използват 4х4-система, базирана на тази в офроудъра за армията Volkswagen Iltis. На практика тя получава търговското наименование quattro, зад което 40 години по-късно се крият няколко различни типа технологии. Ние ще ви запознаем в детайли с техническите решения и с развитието на системата през годините.
Първите quattro-системи
Най-ранните quattro-системи използват три механични диференциала, за да разпределят въртящия момент между предните и задните колела. Посредством вакуумен превключвател водачът може да блокира централния диференциал.

Стандартно диференциалът – комплект от зъбни колела, движещи лявото и дясното колело на всяка ос, e отворен, за да компенсира разликата в скоростта на двете колела. Представете си например как взимате завой – вътрешното колело изминава по-малък път от външното. Заключването на задния диференциал гарантира, че еднакво количество мощност ще бъде предавано към лявото и дясното колело, което е важно не само при шофиране на хлъзгава настилка или в ситуации с намалено сцепление, но и за максимизиране сцеплението във всяка ситуация. Отпред диференциалът е без блокаж, тъй като автомобилът трябва да завива.
При първия ъпдейт на quattro в края на 80-те Torsen (от torque-sensing) диференциал, който автоматично разпределя мощността в съотношение 50:50 между предна и задна ос, заменя ръчно управляемия централен диференциал. Бутонът за „заключване“ на задния диференциал е запазен; някои по-големи модели се предлагат и със заден Torsen диференциал.

Продължете на следващата страница