Всичко, което трябва да знаем за катализатора

0810
2019

Катализаторът е част от изпускателната система и неговата задача е да превръща вредните за здравето и природата газове в безвредни вещества. По какво обаче се разпознава дефектен катализатор и колко струва смяната му?

Катализаторът помага за опазване на околната среда. Но когато той е дефектен, се получава обратният ефект и вредните емисии се увеличават. Водачът oбаче не може да го усети. Посредством някои симптоми обаче може да бъде установено, че нещо не е наред. Често към дефект в катализатора насочват трополене, неспокоен ход на двигателя, странна миризма на отработените газове, намалена мощност от определени обороти или просто загуба на мощност. Когато контролната лампа за двигателя (Check engine) свети, това може да бъде знак. При модерните автомобили работата на катализатора бива контролирана постоянно с ламбда сонди. Когато има дефект в системата, обикновено се включва въпросната лампа за двигателя.

И тъй като катализаторът се намира в дъното на автомобила, тази част може да бъде увредена при преминаване по неравности. Прекъсванията на двигателя развалят катализатора. Но най-големият проблем за него са шофиранията на къси разстояния.

Най-важната част на катализатора е „питата“ със специално покритие отвътре. При по-старите модели е керамична (на снимката), а днес е метална.

И тъй като при катализаторa няма възможност за ремонт, в случай на дефект единственото решение е смяна. Разходите в случая зависят от модела автомобил и варират – стартират от 200 лева, като могат да стигнат до 2000. Времето за смяна е различно в зависимост от конструкцията на съответния модел автомобил – но средно е около 2,5 часа.

Кой го е изобретил? Французите!

Около 1950 френският инженер Южен Удрѝ създава устройство, което се монтира в ауспуховата система и намалява до минимум отровните вещества. През 1956 устройството получава патент за автомобилен катализатор. Но как работи той? В метален корпус с вместимост около 2 л, наподобяващ нормално ауспухово гърне, е интегрирана керамична „кошница“, чиито безбройни канали са с покритие от алуминиев оксид – което може да бъде положено на около 100 кв. м. В това покритие има малки частици от благородни метали като платина, родий или паладий. Когато горещите отровни отработени газове минат покрай тези метали, от около 500 градуса те създават химическа реакция едни с други: въглеводородите и въглеродният оксид се превръщат във въглероден диоксид и вода, a азотният оксид – в безвредния азот. И тъй като биват отстранени три вида вредни вещества, устройството се нарича 3-пътен катализатор.

Металните катализатори се наложиха с времето, тъй като достигат по-бързо работна температура и създават по-малко противоналягане от керамичните.

Безоловният бензин прави възможно използването на катализатори

Подобно на много други изобретатели, Удрѝ изпреварва времето си, тъй като катализаторът не функционира с обичайния за тогавашните времена бензин. Тогава горивото съдържа олово, което покрива активния слой на катализатора и така пречи на функционирането му. Светът трябва да изчака до 70-те, когато Auto Nation USA вече не може да си позволи да игнорира влиянието на отработените газове върху околната среда и въвежда първа Unleaded Fuel, т.е. безоловния бензин, а след това – и катализатора. Минават още десет години, докато в Германия нова екологична катастрофа – измирането на горите, влиза в заглавията на вестниците. Набързо за виновник е определен автомобилът, чиито вредни азотни оксиди окисляват дъжда и стават причина за смъртта на дърветата. През 1983 темата става много наболяла и от 1984 на пазара в страната на Гьоте са пуснати първите автомобили с катализатор. Volkswagen играе ролята на пионер и поставя катализатора в багажника, така че клиентът да може да го постави на мястото на стандартното средно гърне, след като в региона му навлезе безоловният бензин. Чак от 1985 по цялата територия на Германия и Швейцария се предлага безоловен бензин.

Намаляване на данъците с ъпгрейд – катализатор

VW поставя още една част в багажника – ламбда сондата. Тя измерва съдържанието на кислород в отработените газове. Най-добре е то да бъде 0, тъй като кислородът редуцира вредните азотни оксиди. Ето защо гориво-въздушната смес трябва да бъде съвсем точна – 14,7 грама въздух на всеки грам бензин. С обичайните за онези години катализатори или механични инжекциони подобна течност не е могла да бъде постигната и така са се наложили електронно управляемите системи за впръскване на горивото. Разбира се, това е свързано с повишение на разходите за шофьорите. До влизането в сила на нормата Евро 1 през 1993 г. в Германия е била разрешена употреба на т.нар. „нерегулирани катализатори“ (U-Kats) – които са позволявали намаляване на данъчната тежест.

Продължете на следващата страница

Още по темата


Notice: Undefined index: usedTag in /home/autoupsw/public_html/wp-content/themes/autobild/sidebar.php on line 3
Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин