2021
Първата задочна среща на българските автолюбители с новата марка “Волга” става през август 1957 г., когато в брой 3 на в. “Авто мото” е публикувана кратка информация за новия и модерен за времето си съветски автомобил. Първите волги са внесени у нас в началото на 1958 г., а през септември същата година марката е показана и на Пловдивския панаир. Един от първите екземпляри, доставени в страната с регистрационен номер “Сф 38-97” е популяризиран в нашата преса на страниците на в. “Авто мото” през февруари 1958 г. През септември същата година на корицата на сп. „Наука и техника за младежта“ се появява и първата цветна снимка на още една „Волга“ с номер „Сф 26-84“.
Между 1958 и 1963 г. ограничени количества „Волга“ ГАЗ-21 се предлагат за свободна продажба и на индивидуални клиенти, като през 1960 г. пазарната ѝ цена е 35 000 лева, което прави близо 45 средни месечни заплати. През 1964 г. тя е извадена от асортимента на „Мототехника“ и през следващите няколко години се внася в страната
само за нуждите на различни държавни ведомства и министерства, а частни клиенти могат да я купят единствено срещу валута. Цената на „Волга“ в „Кореком“ през 1964 г. първоначално е 2226 долара, но впоследствие е намалена на 1675 долара.
През септември 1969 г. на Пловдивския панаир за първи път пред родната публика е показан изцяло новият модел „Волга“ ГАЗ-24, който е удостоен със златен медал (любопитно е да се отбележи, че през същата година с такъв автомобил – представител на първата предпроизводствена серия вече разполага и българското посолство в Москва). Това е и единственият модел, който се внася у нас между 1971 и 1989 г. в няколко разновидности, като освен базовия седан се предлагат и още две изпълнения – 24-02 (комби) и 24-03 (линейка). От произвеждания в началото на 80-те години модернизиран вариант ГАЗ-3102 в България се внасят много ограничени количества, предназначени само за висшия държавен апарат.
По онова време, както в СССР, така и в НРБ, “Волга” е символ на принадлежност към висшите кръгове на държавната йерархия. Притежаването на подобен автомобил от частни лица е истински лукс, достъпен само за много ограничен кръг от хора.
Броят на внесените през 60-те години екземпляри все още не е установен, но със сигурност не надхвърля няколкостотин бройки годишно. По-точна статистика може да се открие за периода след 1970 г., като между 1971 и 1974 г. например в България се доставят средно по 1500 – 1600 броя „Волга“. Около 200 от тях се предлагат в мрежата на „Мототехника“, между 700 и 800 могат да се купят срещу валута в „Кореком“, а останалите 500 – 600 са предназначени за държавни ведомства, в това число различни министерства (включително МВР), лечебни заведения, таксиметрови служби и др. Цената на една „Волга“ в „Мототехника“ през 1980 г. е 9200 лв или 50 средни месечни заплати, а в „Кореком“ е 4400 долара. В периода от 1981 до 1989 г. бройките, предлагани за свободна продажба, както в „Мототехника“, така и в „Кореком“ стават много ограничени.
Понастоящем основната част от оцелелите в България екземпляри представляват интерес за колекционерите и реставраторите, а някои от тях вече са изложени като експонати и в автомобилните музеи на страната.
