Владо Илиев: 70 години на пълна газ


14
юли
2018

Всички познават вечнозеления Владимир Илиев като баща и създател на 8-кратния национален рали шампион Димитър Илиев. Малко хора обаче са добре запознати с каскадьорската кариера на Илиев-старши – а още по-малко са наясно, че не знаменитият Велко Кънев, а Владо блъска IFA-та в будката от „Да обичаш на инат” и едва не загива в преследването между УАЗ-ка и полско Fiat-че в „Патилата на Спас и Нели”. AUTO BILD България разговаря с един от бащите на модерния български автомобилен спорт навръх седмия му юбилей

Казват, че не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. В този ред на мисли – на колко ставаш днес?

70 години за някои са много за мен са един миг, неусетно ги издухах през ауспуха на автомобилите. Така че… мисля, че тепърва навлизам в зрялата си възраст. Чувствам се напълно способен и зареден с идеи и желание за работа, макар че съм пенсионер от 10 години.

Кои са моменти от твоята кариера на каскадьор и автомобилист, които завинаги ще останат в сърцето ти?

Най-хубавото на автомобилния спорт е, че всеки участник в него е победител. Дори мога да твърдя за моята кариера, че съм имал по-силни преживявания в моменти, когато не съм ставал първи. Трудно бих определил кои са най-силните ми моменти, защото при нашия спорт постоянно се раздаваш на максимум и печелиш още когато участваш – а не когато финишираш първи. Защото побеждаваш себе си.

Относно каскадите – хванах се да стана каскадьор, защото исках да видя къде е лимитът на автомобилите. Там целта може да бъде да ги обърнеш, но от друга страна – да влезеш в ролята на героя. Имам над 50 филма и смея да твърдя, че всички от тях са ми еднакво ценни и скъпи. Винаги обаче ще си спомням една комична ситуация от „Патилата на Спас и Нели”. Тогава бяхме изградили пазар, който трябваше да разрушим с колите. Уговорката ни с режисьора беше да тръгнем, когато той махне с ръката от вишката, видима отдалеч – тогава комуникационната техника не беше напреднала толкова, колкото днес. А режисьорът си говорил с оператора, който го питал – „Кога ще тръгнат?”. Режисьорът отговорил – „Когато махна с ръка” и инстинктивно помахал. В следващия момент настъпихме газта и пазарът беше разрушен – извънпланово… И така се наложи да бъде изграден отново и да снимаме нахлуването отново на другия ден.

Какво ти даде автомобилният спорт и какво ти взе?

Мисля, че всички, които сме участници в този спорт, сме му длъжници. Ние грабим от него с две ръце и животът ни е изпълнен със силни изживявания. И получаваме нещо, към което всеки се стреми, но не всеки може да получи. Не бих казал, че ми е взел – нито с оглед на загубеното време, нито с оглед на дадените пари. Аз съм благодарен на спорта.

Какво е основното нещо, което пречи на автомобилизма у нас да се развива?

При всички положения не е липсата на желание за упражняването на спорта. Може би, спортът ни не е добре приет в обществото, няма достатъчно добри регламентиращи документи. Ще дам само един пример – регистрация за състезателни автомобили в България няма. Излиза, че всички автомобили, които виждате по трасетата, са незаконни. И това е само един от пропуските, който ни пречи да се регламентираме в обществото.

Имаш ли си любим пилот?

Имам много – и винаги съм ценял и уважавал конкурентите си и усилията им да ме победят. Още от детството си обаче помня имена на хора, на които съм длъжник – т.е. хората, които са ме научили на спорта. От детството си помня всичките си учители – например братята Бардарови (Васко и Любо), по-късно – инж. Радослав Богоев, след което имах шанса да бъда забелязан от Йордан Топлодолски, с когото постигнахме първата източноевропейска титла през 1973 г., което даде сериозен тласъка на автомобилния спорт в България. По-късно друг от идолите ми – Илия Чубриков, ми беше треньор, след което му станах и съекипник.

А на международно ниво?

Да, разбира се – Валтер Рьорл, с когото съм имал честта да се състезавам.

Ако притежаваше цялата власт в държавата, какво щеше да направиш, за спреш войната по пътищата?

Щях да направя автомобилния спорт масов – защото основната причина за катастрофите по пътищата е в хората. А дори и те да се стараят да спазват правилата, могат да изпаднат в опасни ситуации на пътя, при които не знаят как да реагират. Именно в такива ситуации нашите състезатели са подготвени да реагират по-добре, те могат да реагират при всяка обстановка под стрес правилно. Именно това дава автомобилният спорт – за съжаление обаче правителствата през последните години не го разбират. Скандинавските страни, Германия, Франция – всичките тези държави са давани като пример за безопасност на движението и именно те са с най-развит автомобилен спорт. Нека управляващите сами си направят изводите…

 

Още по темата

Card image cap
Пилотите от F1 ще могат да хапват повечко

23
ян.
2018

Минималното допустимото тегло на тандема болид и пилот за сезон 2019 беше увеличено

Card image cap
Ударно завръщане: Toyota и Яри-Мати Латвала спечелиха рали „Швеция”

12
февр.
2017

Японският производител грабна победата в едва втория си старт след 18-годишното си отсъствие във WRC

Card image cap
Фетел с прическа като на Ким Чен-ун

21
мар.
2018

За началото на сезона Себастиан Фетел се е подготвил с нова „бойна“ прическа

Card image cap

В последния брой:

Архив >