Владо Илиев: 70 години на пълна газ


14
юли
2018

Всички познават вечнозеления Владимир Илиев като баща и създател на 8-кратния национален рали шампион Димитър Илиев. Малко хора обаче са добре запознати с каскадьорската кариера на Илиев-старши – а още по-малко са наясно, че не знаменитият Велко Кънев, а Владо блъска IFA-та в будката от „Да обичаш на инат” и едва не загива в преследването между УАЗ-ка и полско Fiat-че в „Патилата на Спас и Нели”. AUTO BILD България разговаря с един от бащите на модерния български автомобилен спорт навръх седмия му юбилей

Казват, че не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. В този ред на мисли – на колко ставаш днес?

70 години за някои са много за мен са един миг, неусетно ги издухах през ауспуха на автомобилите. Така че… мисля, че тепърва навлизам в зрялата си възраст. Чувствам се напълно способен и зареден с идеи и желание за работа, макар че съм пенсионер от 10 години.

Кои са моменти от твоята кариера на каскадьор и автомобилист, които завинаги ще останат в сърцето ти?

Най-хубавото на автомобилния спорт е, че всеки участник в него е победител. Дори мога да твърдя за моята кариера, че съм имал по-силни преживявания в моменти, когато не съм ставал първи. Трудно бих определил кои са най-силните ми моменти, защото при нашия спорт постоянно се раздаваш на максимум и печелиш още когато участваш – а не когато финишираш първи. Защото побеждаваш себе си.

Относно каскадите – хванах се да стана каскадьор, защото исках да видя къде е лимитът на автомобилите. Там целта може да бъде да ги обърнеш, но от друга страна – да влезеш в ролята на героя. Имам над 50 филма и смея да твърдя, че всички от тях са ми еднакво ценни и скъпи. Винаги обаче ще си спомням една комична ситуация от „Патилата на Спас и Нели”. Тогава бяхме изградили пазар, който трябваше да разрушим с колите. Уговорката ни с режисьора беше да тръгнем, когато той махне с ръката от вишката, видима отдалеч – тогава комуникационната техника не беше напреднала толкова, колкото днес. А режисьорът си говорил с оператора, който го питал – „Кога ще тръгнат?”. Режисьорът отговорил – „Когато махна с ръка” и инстинктивно помахал. В следващия момент настъпихме газта и пазарът беше разрушен – извънпланово… И така се наложи да бъде изграден отново и да снимаме нахлуването отново на другия ден.

Какво ти даде автомобилният спорт и какво ти взе?

Мисля, че всички, които сме участници в този спорт, сме му длъжници. Ние грабим от него с две ръце и животът ни е изпълнен със силни изживявания. И получаваме нещо, към което всеки се стреми, но не всеки може да получи. Не бих казал, че ми е взел – нито с оглед на загубеното време, нито с оглед на дадените пари. Аз съм благодарен на спорта.

Какво е основното нещо, което пречи на автомобилизма у нас да се развива?

При всички положения не е липсата на желание за упражняването на спорта. Може би, спортът ни не е добре приет в обществото, няма достатъчно добри регламентиращи документи. Ще дам само един пример – регистрация за състезателни автомобили в България няма. Излиза, че всички автомобили, които виждате по трасетата, са незаконни. И това е само един от пропуските, който ни пречи да се регламентираме в обществото.

Имаш ли си любим пилот?

Имам много – и винаги съм ценял и уважавал конкурентите си и усилията им да ме победят. Още от детството си обаче помня имена на хора, на които съм длъжник – т.е. хората, които са ме научили на спорта. От детството си помня всичките си учители – например братята Бардарови (Васко и Любо), по-късно – инж. Радослав Богоев, след което имах шанса да бъда забелязан от Йордан Топлодолски, с когото постигнахме първата източноевропейска титла през 1973 г., което даде сериозен тласъка на автомобилния спорт в България. По-късно друг от идолите ми – Илия Чубриков, ми беше треньор, след което му станах и съекипник.

А на международно ниво?

Да, разбира се – Валтер Рьорл, с когото съм имал честта да се състезавам.

Ако притежаваше цялата власт в държавата, какво щеше да направиш, за спреш войната по пътищата?

Щях да направя автомобилния спорт масов – защото основната причина за катастрофите по пътищата е в хората. А дори и те да се стараят да спазват правилата, могат да изпаднат в опасни ситуации на пътя, при които не знаят как да реагират. Именно в такива ситуации нашите състезатели са подготвени да реагират по-добре, те могат да реагират при всяка обстановка под стрес правилно. Именно това дава автомобилният спорт – за съжаление обаче правителствата през последните години не го разбират. Скандинавските страни, Германия, Франция – всичките тези държави са давани като пример за безопасност на движението и именно те са с най-развит автомобилен спорт. Нека управляващите сами си направят изводите…

 

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >