Mercedes-Benz предприема първите си експерименти за безопасност в реални условия още в края на 50-те години на миналия век. Подложени са на изпитания различни компоненти, в това число ударопоглъщащите зони на каросерията и коланите за безопасност, чието въвеждане в серийно производство започва още през 1958 г.
През 1959 г. компанията провежда серия от ефектни краш-тестове с истински автомобили, които да покажат на практика слабите места в конструкцията. За придаване на нужната скорост на автомобилите, които първоначално се движат без водач, е използвана система, подобна на тази за изтегляне на безмоторни самолети. Така е поставено началото на серия от безпощадни деформации на чисто нови автомобили, току-що напуснали монтажната линия. Това включва не само фронтален сблъсък в бетонна стена, но и симулация на преобръщане, както и възпроизвеждането на редица други критични ситуации. За целта автомобилите се ускоряват до 75 – 80 км/ч по специално изработена за целта рампа, която придава съответната траектория на завъртане, така че те да се превъртят във въздуха и да паднат по покрив на платното. В резултат от тези изпитания е предприета серия от подобрения и усилвания на защитната “клетка” на пътническото пространство.
Ракета с гореща вода
Ускоряването на автомобилите по този импровизиран начин обаче се оказва не толкова ефективно. По-добро решение на въпроса дава през 1962 г. д-р Ернст Фиала. За краш-тестовете, провеждани по същото време от екипа на Карл Вилферт, той проектира ракета с гореща вода, която ускорява автомобилите без допълнителна помощ от статичен външен източник. Цялата система се монтира на малък двуколесен прицеп в задната част на автомобила, върху който е поставен резервоарът с гореща вода, нагрята до 260°C. С изпускането си от специална клапа, парата изстрелва автомобила напред, като го ускорява до около 100 км/ч. Проблемът е, че в отделни случаи ракетата задава на автомобила малко по-различна траектория, така че понякога той пропуска рампата за преобръщане или бетонната стена.
Напълно осигурените тестове без инциденти и непредвидени отклонения от траекторията започват да се провеждат едва след 1973 г., когато влиза в експлоатация новият изпитателен полигон на Mercedes-Benz в Зинделфинген. На специалната изпитателна писта с дължина 65 метра е монтиран линеарен мотор с мощност 53 000 Нютона, който запраща автомобила с огромна скорост срещу 1000-тонна бетонна стена.
Със създаването на Mercedes-Benz Technology Center (MTC) през 1998 г. е изцяло обновена и тестовата писта за краш-тестове срещу сумата от 2,3 милиона евро. Дължината й е увеличена на 95 метра, което вече позволява изпробването на всякакви варианти на краш-тестове, в това число и сблъсък под ъгъл само на част от каросерията. Самата писта е покрита с покрив, така че тестовете на леки или товарни автомобили да могат безпроблемно да се провеждат, независимо от климатичните условия. Тестовете се заснемат на забавен каданс, което позволява при преглеждането на записите подробно да бъдат изследвани най-невралгичните точки в конструкцията.
