2023
Първото нещо, което ще ви направи впечатление в тази кола, е дългият кабел, който я свързва с тествания автомобил. Кабелът е с дължина около 30 метра и функционира като един вид локална мрежа (LAN), предавайки данни от първия автомобил към различните измервателни уреди, инсталирани във втория. За своето време решението за събиране и анализиране на важна информация чрез две свързани коли, намиращи се в движение, е гениално. Първата кола преминава през различни тестове, а втората, която е оборудвана с най-модерните за времето си сензорни технологии, получава и изчислява в реално време данните от измерванията – нещо като телеметрия, но чрез кабел вместо радиосигнал.
Самата измервателна кола прилича малко на Франкенщайн, тъй като предната половина изглежда като нормален „Аденауер“, докато след средната колона придобива вид на комби с доста величествена задница. Базовият автомобил, използван в случая, е W189 Mercedes-Benz седан, който е избран, защото е голям, мощен и бърз. Той не само трябва да следва тестваната кола със същата скорост, но също така трябва да превозва и голямо количество измервателни уреди, които в онези години са много обемисти, тежки и чувствителни. Оборудван е с инжекционен двигател от версията на модела, произвеждана между 1957 и 62 г., който достига мощност от 160 конски сили, но максималната му скорост в конкретния случай не надвишава 120 км/ч (стандартният „Аденауер“, разбира се, е много по-бърз, но той не транспортира толкова тежко оборудване).
Уникалният Mercedes-Benz се използва до 1970 г., основно на тестовата писта в Унтертюркхайм. Въпреки това е хомологиран и за движение по обществените пътища и има регистрационен номер S-MH 867. Отвътре машината не е толкова луксозна, колкото стандартната лимузина, мястото за главите е ограничено, а седалките са заменени с обикновени градински столове. Освен това големите панорамни прозорци създават нещо като парников ефект, но за поддържане на добрата кондиция и работоспособност на инженерите, са направени специални вентилационни отвори отстрани. В повечето случаи данните от сензорите се записват в измервателния автомобил на магнитна лента, след което се изпращат за допълнителен анализ. Апаратурата на мобилната лаборатория може да отчита и записва до четиринадесет измервателни стойности едновременно, което е доста добре за времето си. Има и радиовръзка между двете коли, а също и бордови генератор за захранване на различните уреди. Днес нещата са различни, системите за събиране на данни са компактни и интегрирани в миниатюрни компютърни чипове на борда на прототипите. Броят на данните, които се записват едновременно, също се е увеличил значително, от 14 през 1960 г. до над 1000.
