В края на 70-те години част от автомобилните производители в СССР, наред с основната си дейност, започват все по-активно да работят и за създаването на екологично чисти превозни средства. Сред експериментите от това време се откроява ВАЗ-1801 „Пони“ – необичаен електромобил, разработен във Волжкия автомобилен завод. Четириместното превозно средство без врати и с тента вместо покрив е предназначено за обслужване на курорти, паркове и изложби. Въпреки че проектът остава на прототипно ниво, той се превръща в пример за инженерно творчество и опит да се надникне в бъдещето на електрическия транспорт.
Началото е поставено през 1974 г., когато ВАЗ създава отдел за разработка на електрически превозни средства и електроника. Тогава стартира и проектът ВАЗ-1801, наречен „Пони“. Първоначално е планирано функционалният образец да бъде представен на Олимпийските игри в Москва през 1980 г., но кратките срокове и техническите трудности възпрепятстват завършването на прототипа.
„Пони“ е с каросерия от фибростъкло, монтирана на стоманена рама. Отворената надстройка без врати и с тента вместо покрив улеснява достъпа, но прави автомобила непригоден за лошо време. В предната част са разположени основните батерии, а двигателят и допълнителните батерии са отзад. Интересна подробност от конструкцията на шасито е, че в него са заимствани някои елементи от прототипа на ВАЗ-2108, като предното окачване и кормилната рейка. Скоростната кутия и системата за задвижване на задните колела са от „Нива“. Компактните размери – 3,5 метра дължина, 1,55 метра ширина и 1,6 метра височина – правят електромобила много подходящ за движение в паркове и курортни зони.
Първоначално е използван 11-киловатов двигател ДT-11, но поради проблеми с надеждността той е заменен с 12,5-киловатов PT-125, а през 1984 г. – с по-мощния PT-146 (40 кВт). Захранването се осигурява от никел-цинкови батерии НЦ-125, разположени в два блока от по 180 кг, като общото им тегло представлява значителна част от теглото на автомобила. Те могат да функционират и при ниски температури, но експлоатационният им живот е ограничен до 150-200 цикъла на зареждане, а смяната се оказва доста скъпа.
Максималната скорост на „Пони“ достига 90 км/ч, но от съображения за безопасност е ограничена до 70 км/ч. Пробегът варира от 140 км при средна скорост от 40 км/ч до 120 км при по-високо натоварване.
Основните недостатъци в конструкцията са свързани с непрактичната за руския климат отворена каросерия, необходимостта от честа смяна на батериите и недостигът на подходящи транзистори в системата за управление, което затруднява прецизната настройка на задвижването. Въпреки тези трудности, електрическият автомобил демонстрира отлично пътно поведение благодарение на ниския си център на тежестта и добре проектираното окачване. На изложението Автопром-84, посветено на 60-годишнината на съветската автомобилна индустрия, два модифицирани прототипа са използвани за превоз на гости, а на мястото дори е инсталирана зарядна станция. Това се превръща в своеобразен триумф за проекта, въпреки че серийното производство на „Пони“ така и не е осъществено.
