2024
През 1963 г., в разгара на Студената война, Хайнц Майкснер планира дръзко бягство от Източен Берлин, поемайки огромен риск, тъй като освен собствения си живот, залага на карта и бъдещето на още двама души. И всичко това в името на любовта…
Докато работи в комунистическа Германия, 20-годишният електроинженер от австрийския град Линц среща Маргарете Турау и двамата се влюбват. Но тогавашната политика на разделена Европа заплашва да сложи край на тази романтична връзка, още преди тя да успее наистина да процъфти. Затова двамата решават да емигрират, заедно с майката на Маргарете. Мечтата им е да заминат за Австрия и да прекарат там остатъка от живота си, но Берлинската стена прави това почти невъзможно.
Невъзмутимият Майкснер обаче има план. Той взима назаем един мотоскутер и с него отива до прочутия пропускателен пункт „Чекпойнт Чарли“. Докато пазачът проверява паспорта му, той успява да измери височината на спуснатата бариера, която стои на 95 сантиметра над тротоара. След това започва старателно проучване на агенциите за коли под наем в Западен Берлин, за да намери достатъчно ниска кола, която да се промъкне под бариерата. Той избра един спортен Austin-Healey Sprite, който без предното си стъкло е висок 90 см. Няколко часа преди да тръгне сваля стъклото и за допълнителна застраховка изпуска малко въздух от гумите, така че колата да се сниши възможно най-много. Маргарете се скрива в малкото пространство зад шофьорската седалка, а бъдещата тъща на Майкснер е в тесния багажник. За да я защити срещу възможна стрелба, той я обгражда с 30 тухли.
Денят на бягството е неделя, 5 май 1963 година. На разсъмване Майкснер кара до първата барикада на контролно-пропускателния пункт откъм източен Берлин. Той показва австрийския си паспорт на униформения пазач, който обаче му нарежда да изгаси двигателя и да влезе в митническата барака. Вместо това той превключва на първа и профучава на зиг-заг между вертикалните бетонни заграждения. Преди охраната да успее да стреля, Майкснер се втурва към последната стоманена бариера, навежда глава и с пълна газ нахлува в Западен Берлин. Той кара толкова бързо, че когато най-накрая успява да спре, гумите оставят следи с дължина от близо 30 метра.
След като американските гвардейци се съвземат от шока и цялата сюрреалистична сцена, която се разиграва пред очите им в ранния сутрешен мрак, те посрещат Хайнц Майкснер, Маргарете Турау и нейната майка. Майкснер казва на американците:
„Прецених, че на пазачите ще им трябват най-малко три секунди, за да извадят оръжията си, след като разберат какво правя. Знаех, че и майката на Маргарет е добре защитена от тухлите. Чувствах, че мога да го направя. Сега вече можем да се оженим”.
След инцидента в долната част на бариерите на контролно-пропускателните пунктове между двете части на Берлин, са добавени вертикални стоманени решетки, които остават в този вид през следващия четвърт век.
