При този тест в съзнанието ни изплуват множество философски въпроси. Porsche ли е това все още? Може ли спортно купе като Taycan да жужи вместо да ръмжи? Релевантни ли са екологичните аспекти при наличието на 625 к.с.? Това действително са тежки въпроси, на които трудно можем да намерим отговор. Или човек просто трябва да разглежда Taycan Turbo като мощна машина. Без да се замисля за идеологията. Това ще направим ние – в един тест. И така, какво може новакът от Цуфенхаузен? Да ни накара да извикаме – УАУ!

При това става и за всекидневно шофиране. Вътре се побират четирима души, отпред те са „сграбчени“ в спортните седалки, а отзад дори имат място да се пораздвижат. За съжаление, видимостта назад е катастрофална – и дори камерите няма да ви помогнат! В интериора се натъкваме на море от тъчскрийни и необичайни елементи за управление като например селектора на трансмисията – но с всичко това се работи много удобно. Избираме D и потегляме със свистене. Посредством фино дозиране на „газта“ големият кораб потегля. А адаптивното окачване ще отделя задните части на пътниците от неравностите на пътя. Разбира се, че е тих. Стига превключвателят за режимите на шофиране отдясно на волана да не е в режим Sport. Тогава ще чуете изкуствен „трясък“.

А сега да пристъпим към най-важната част. Всъщност тя се състои от две неща – всичко, което се случва, при натискане на десния педал; и всичко, което става, когато завъртим волана. Таycan се представя като истински спортен автомобил, реагира брутално при „подаване на газ“ и „отлепва“ само за 3,2 секунди от 0 до 100 км/ч. По изключение, ще повярваме сляпо на стойността, дадена от Porsche – защото пистата е мокра и отчитането с хронометър не би било коректно. Въпреки че Таycan разчита на два електродвигателя – първо се активира предният, а при увеличение на скоростта – и задният. И така до 260. След това зверско спиране, придружено с рекуперация – керамичните спирачки (ок. 12 000 лева) „захапват“ зверски здраво, но въпреки това можете да докоснете дисковете им с ръка.

Завой? Естествено, това е силата на Taycan. С прецизно като скалпел кормилно управление и правилно зададен ъгъл от волана Porsche-то неотменно следва зададената траектория. На моменти човек се чуди – дали това всъщност не е Cayman, който обаче е с около тон по-лек?!
Всъщност теглото е единственият по-сериозен проблем на Taycan – тъй като просто физичните закони не могат да бъдат преодоляни. Ето защо електрическият болид неочаквано започва да „тегли“ през предница. Просто човек не трябва да забравя, че тук трябва да се справя с тегло колкото на тежка конвенционална 8-цилиндрова лимузина. И като стана дума за аналози: разход 28,2 кВтч на 100 км е нещо прекрасно. Но не и цената: базовата за Taycan Turbo е около 304 000 лева. В нея поне обаче не са включени камера за паркиране, активни стабилизатори (за удоволствие по завоите), завиващи задни колела и други глезотии, без които Porsche-то няма да бъде същото.

Извод
Porsche-то си е Porsche – дори когато задвижването е електрическо. Taycan е зверски бърз, много пъргав, луксозен и с топтехника. Единствено трябва да мислите къде ще го зареждате…