2025
През 1992 г. в България е регистрирано дружеството Rover България ЕООД, което е собственост на компанията Rover Overseas Holdings Ltd, принадлежаща към Rover. На 3 ноември 1994 г. Rover България ЕООД и Агенцията по приватизация подписват договор на стойност 1 392 547 долара за покупка на част от производствената площ на варненския завод за дизелови двигатели ВАМО. Договорът задължава новите собственици да инвестират още 3 500 000 британски паунда в строежа на допълнителни сгради и съоръжения за производството на Rover Maestro.
През септември същата година в София е подписано споразумение за партньорство между Rover Group и българската фирма „Дару Груп“, а през март 1995 г. Rover България се преобразува в „Родакар“ АД, в което влизат главните акционери Rover Group с 51% и „Дару Груп“ с 49%. Съветът на акционерното дружество включва четири човека – изпълнителният директор Алън Пенгели, заместник директорът Филип Бърли, финансистът Анди Майърс и търговският директор Ивайло Коевски.
Реконструкцията на монтажното хале на територията на ВАМО започва на 21 ноември 1994 г., а през май следващата година оттам излизат първите опитни образци на българският Rover Maestro. Серийното производство започва на 3 юли 1995 г., а на 8 септември е официалното откриване на завода. На церемонията присъстват тогавашният президент Желю Желев, вицепремиерът Румен Гечев, президентът на „Дару Груп“ Атанас Тилев и министърът на търговията и индустрията на Великобритания лорд Фрейзър.

До деня на откриването във Варна са сглобени около 200 автомобила от двата основни модела Saloon (петместен хечбек) и Van (лекотоварен фургон). Плановете са до края на годината те да достигнат 1600, а през следващата година тяхното производство да нарасне на 7600 броя. Първоначално един автомобил се сглобява за 23 минути, като в бъдеще е запланувано това да става за 17 минути. Производствената площ е равна на 12 000 кв.м, а общата площ на завода заема 25 000 кв.м.
В продължение на около половин година нещата изглеждат обнадеждаващи, но през март 1996 г. най-изненадващо Rover Group съобщава намеренията си за преустановяване на автомобилното производство във Варна. В тази връзка генералният директор на „Родакар“ Алън Пенгели, споделя: „Не съм дошъл в България, за да ръководя производство, което ще бъде на загуба. Ситуацията е такава, че е възможно през първата година наистина да нямаме печалба, но така стоят нещата с всеки нов бизнес навсякъде по света. А ние сме дошли тук с дългосрочни намерения…“
Един от основните проблеми е, че обещаните поръчки от страна българското правителство към „Родакар“ не са направени (няколко месеца по-рано вицепремиерът Гечев отговорно декларира, че „Maestro ще стане колата на българските държавници“). За сметка на това управляващите започват да налагат внесените от Великобритания двигатели с 10-процентов акциз. Друг е въпросът, че самият Maestro (чийто оригинал дебютира през далечната 1982 година) се отличава с леко застаряващ дизайн и относително архаична концепция, а това го прави неатрактивен дори за родния пазар, което също е една от сериозните предпоставки за хладния прием от страна на българската публика. При посещението си във Великобритания през февруари 1996 г. Гечев е предупреден, че ако не бъдат получени поне част от обещаните облекчения, производството на автомобили във Варна ще бъде обречено на провал.

Когато в началото на април 1996 г. в пресата се появяват първите съобщения за спиране на производството, във Варна вече са сглобени около 2200 автомобила, но в средата на април доставките от Великобритания са преустановени.
До 31 май същата година са сглобени още около 500 автомобила от намиращите се в наличност комплекти, след което десетте британски специалисти напускат България, а ангажираните в производството български работници са обезщетени от компанията с едногодишна заплата. Според неофициални източници точният брой на сглобените у нас автомобили Rover възлиза на 3641.