2024
Колкото и странно да звучи, благодарение на социалистическата ни кинематография днес можем да обогатим знанията си в различни области, включително и при изследването на родната автомобилна история.
През втората половина на 60-те нашите кинематографисти не пропускат възможността да документират и първите продукти на българското автомобилостроене. Сглобяваният у нас след 1966 г. „Москвич“ 408, е лансиран във филми, като „Отклонение“ (1967 г.), „С деца на море“ (1972 г.) и много други, а Fiat 124, който се монтира в Ловеч от 1967 г. до 1971 г. можем да видим в „Мъже в командировка“ (1969 г.). В националната ни филмография фигурира и едно произведение, посветено изцяло на автомобилите и по-специално на автомобилния спорт. Това е филмът „Голямата победа“, представен в началото на 1973 г. Неговото появяване на екран точно в този период е напълно закономерно, имайки предвид успешно стартиралото през 1970 г. международно рали „Златни пясъци“. Към многобройните екшън сцени във филма, са монтирани и автентични кадри от второто издание на ралито от 1971 г., където могат да се видят голяма част от състезателните изпълнения на произвеждания у нас „Булгаралпин“.
Сред цялата плеяда от стари превозни средства, безпощадно експлоатирани в емблематичния сериал „На всеки километър“, се появява и един от най-старите любителски автомобили, направени у нас. Това е небезизвестният спортен роудстър на Пею Шабанов, изработен в началото на 40-те години на шаси Singer. В същия сериал е документиран за поколенията и един масивен черен седан, базиран на довоенно шаси Horch, който е направен през 1963 г. от Крум Енчев от Русе.
В онези години на екрана дебютират и други самоделните конструкции, създадени от любители-ентусиасти. Така например в шпионския филм „Игрек 17“ от 1973 г., един от агентите под прикритие се представя за инженер-изобретател, който е конструирал странен малък автомобил. Този уникат всъщност е осъвременен вариант на самоделката, създадена през 1961 г. от работещия в Завод 12 Недко Дойков.
Интересно и запомнящо се е появяването и на изработeните в малка серия автомобили „София“ във филма „Карнавалът“ от 1990 г. Техният създател инж. Велизар Андреев е първият и единствен българин, успял да организира серийното, макар и ограничено като тираж производство на оригинални, като конструкция и дизайн спортни коли в социалистическа България.
Като цяло българското кино от времето на социализма изобилства от произведения, анализиращи емоционалната връзка на българина с автомобила. То е и единственото в света, което успява отчасти да увековечи творческия гений, вложен в изработката на любителски автомобили в България. Може би единствената чужда продукция, която също внася своя принос в тази насока, е късометражният документален филм “Oranžinė legenda” („Оранжевата легенда“) на известния съветски автомобилен състезател Стасис Брундза. Именно благодарение на него можем да видим на живо един малко познат, но доста стилен за времето си прототип на спортно купе 2+2 с подчертано клиновиден силует, създаден в бившия завод „Булгаррено“ през 1974 г. За съжаление, както той, така и голяма част от любителските автомобили, създадени у нас през последния век, отдавна вече не съществуват.
