Българските проекти за електрически автомобили и мотоциклети от 70-те години

3101
2024

Автомобилостроенето може в много отношения да се оприличи на световна олимпиада със своите щабове, мениджъри, отбори, тренировъчни центрове, спортни дисциплини и регламент. В края на 60-те години България също излиза на сцената на този престижен международен форум, но без никаква предварителна подготовка, без елементарен опит и без да е наясно с основните правила. В рамките на пет години – от 1967 до 1972 г., страната ни хаотично се впуска в различни насоки на автоиндустрията и експериментира с лицензно производство на леки автомобили, камиони, автобуси и разработката на собствени проекти. Може би най-интересните от тях, които са и най-актуални от съвременна гледна точка, са опитните образци с екологично задвижване. Още през 1967 г. в столичния институт НИПКИЕМ (Научно-изследователски и проекто-конструкторки институт за електро и мотокари) са изработени два пътнически електромобила, наречени Пионер-63, а през 1970 г. в НИПКИДА (Научно-изследователски и проекто-конструкторки институт за двигатели и автомобили) е създаден електрическият прототип Ел-Мо-70 на базата на „Москвич“ 427, изпробва се и серия лекотоварни електромобили с оригинален дизайн…

Прототип на електрическия мотоциклет ЕЛРО-72, създаден през 1972 г. (дизайнер Йохан Веляотс)

Отрезвяването идва бързо и в началото на 70-те години става ясно, че в много от тези примамливи направления на световното автомобилостроене шансовете ни за успешно развитие са минимални. Но все пак не всичко е загубено, имайки предвид технологичните възможности, на които страната ни може да разчита в лицето на ДСО „Балканкар“ и по-специално създадената към него база за производството на електродвигатели, акумулатори, възли и агрегати, както и възможностите за изработка на стъклопластови надстройки. Освен това точно по същото време темата за алтернативно задвижваните превозни средства става все по-актуална в международен мащаб, особено на фона на задълбочаващите се петролни кризи.

Графичен проект за малък електромобил, предложен от инж. Петко Мишев през 1972 г.

Всички тези предпоставки полагат основата на един не чак толкова утопичен план – създаването на мини-електромобили и мотоциклети с оригинални стъклопластови каросерии и електродвигатели, произведени у нас.

Решението за това е взето, както се казва на „най-високо ниво“, а изпълнението на идейните, чисто художествени разработки е възложено на ЦПЕХП (Център по промишлена естетика и художествено проектиране). През 1972 г. по линия на ДСО „Автопром“, в НИПКИЕМ започва разработката на малък стъклопластов електромобил тип 2+2. По тази програма най-напред са предложени няколко графични решения от инж. Петко Мишев, който по същото време е един от водещите дизайнери на ЦПЕХП. Много интересно развитие в тази насока има и по отношение на двуколесните превозни средства. За разлика от електромобилите, които остават само на графично ниво, ЦПЕХП успява не само да проектира, но и да изработи два действащи прототипа на мотоциклети с електродвигатели, които се отличават със стилен дизайн и добри технически показатели. Първият от тях, наречен ЕЛРО-72, е съвместен проект на НИПКИДА и ЦПЕХП, който е завършен и изпробван през септември 1972 г. Използваният в случая електродвигател е с изходяща мощност 0,6 квт при 4000 об/мин. Захранва се от две оловни акумулаторни батерии, всяка с напрежение 12 волта, капацитет 75 амперчаса и собствено тегло 20 кг, разработени от Централната лаборатория за електрохимически източници на ток при Българската академия на науките. Благодарение на тях максималната му скорост достига 30 км/ч. Прави впечатление характерното външно оформление, дело на Йохан Веляотс от столичния център по дизайн.

Прототип на електрическия мотоциклет Ер-73 от 1973 г. (дизайнер Петко Мишев)

Скоро след това ЦПЕХП започва разработката на нов прототип в сътрудничество с Централната лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИТ) и Института по електропромишленост (НИПКИЕП), чийто дизайн е дело на Петко Мишев. Той е наречен Ер-73, а захранването му става от 24-волтова акумулаторна батерия.

В крайна сметка плановете за производство на малки пътнически електромобили и електромотоциклети са преустановени. На фона на изпълнените с идеализъм и творчески размах предложения, реалните условия за разработката и серийното производство на екологични МПС изглеждат меко казано неблагоприятни. Основната причина за това е, че ангажиментите, поети от „Балканкар“ в рамките на Източния блок, мобилизират целия ресурс на обединението, и развиването на алтернативно производство на електрически превозни средства за частно ползване е нещо немислимо.

На Седмата национална изложба на ТНТМ през 1974 г. студенти от Художествената академия също представят макет на електромобил с еднообемна каросерия и модерен дизайн

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин