Българска „Вятка“ зад „желязната завеса“: от София до Стокхолм с моторолер през 1974

1103
2024

Страстта към авантюрите (която е присъща и на голяма част от българите) често се изразява в разнообразни и не­очаквани прояви, понякога граничещи с безразсъдството. В наши дни търсачите на приключения имат на практика неограничени възможности, но в годините на социализма тази страст беше силно ограничена от редица финансови и политически обстоятелства. Една от големите емоции за много от редовите граждани беше например се­мейното пътуване с автомобил до морето. Излизането в чужбина беше голяма рядкост, а авто и мото-туризмът на Запад – нещо немислимо. Оказва се обаче, че още в онези години е имало ентусиасти, които са успели да се справят с идеологическите ограничения на „желязната за­веса“ и с цената на много лишения да осъществят своята най-голяма мечта – обиколка на Европа.

Един от тези хора е Любомир Петков Станков, роден преди 92 години в столичния квартал Крас­но село. В периода 1949 – 1958 г. се изявява като профе­сионален колоездач във физкултурно дружество „Локомотив“, а през 1950 г. дори става шампион по колоездене. През по-голямата част от живота си работи в столичния завод „Ернст Телман“ като електротехник. През 1958 г. приключва с професионалното колоездене и си купува първия моторолер „Вятка-150“ от магазин на „Нармаг“ в София. Втората му „Вятка“ е купена от магазина на „Мототехника“ в квартал „Хладилника“ през 1967 г., а третата е взета на старо за части.

„Тогава за пръв път разбрах че имам роднини, които жи­веят в Швеция, уточнява той. Свързах се с тях и те ме поканиха да им гостувам.” Преди първото пътуване Любомир и съпругата му Ма­рия са проучвани от службите в продължение на три месеца. Накрая все пак им издават задгранични паспорти и им обменят по 50 долара, които общо взето не стигат за нищо. Двамата пътешественици изминават цялото разстоя­ние от България до Швеция за четири дни с вятката, която е оборудвана с италиански кош от Vespa, модел 1948 г., и предизвиква огромен интерес навсякъде по пътя.

Първото пътуване до Стокхолм е направено през 1974 г. по най-късия път: София – Белград – Будапеща – Братислава – Прага – Дрезден – Берлин. В ГДР чакат 4 часа ферибот, качват се в полунощ и пътуват още 4 часа, също по най-късия път, за който се плаща най-малко. „Там ми направи впечатление, че нас ни извикаха първи да се качим на ферибота, спомня си Любомир. Аз дадох на първа скорост и след това на пълна газ, така че мотора направо изхвърча, а останалите пасажери отдолу започнаха да ни ръкопляс­кат.

Придвижвахме се из Швеция с 50-60 км/ч, а по височи­ните с не повече от 20 км/ч. Прекосихме цяла югоизточ­на Швеция, преди да стигнем до моите роднини в Олафстрьом. Останахме в страната общо 20 дни и изминахме над 2000 км. Като се прибрахме при роднини­те на връщане, се похвалихме че сме спали на палатка в централния парк на Стокхолм. Братовчед ми ми каза: „полицаите са ви видели, но не са ви закачали, защото е било чисто около палатката, а и ако ви вдигнат и няма­те пари, трябва да ви водят на хотел и те да поемат разходите“.

При другите пътувания през следващите години, вече си взимахме транзитни визи за Италия, Австрия и Швей­цария. Първото ни излизане беше през 1974 г., а последно­то – през 1987 г. Пътували сме на запад общо десетина пъти.“ В продължение на повече от десет години моторолерът на Любомир изминава огромни разстояния. Той усто­ява на всевъзможни изпитания и остава верен на двамата авантюристи, което го превръща в истински герой и го прави уникален. През 2009 г. легендарната „Вятка“ за първи път участ­ва на традиционния ретро парад в София.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин