2024
През октомври 1965 година на автосалона в Париж е представен поредният нов модел на Renault – 10 Major. Той е снабден с един от новите двигатели на марката с работен обем от 1108 куб.см, който е внедрен най-напред в спортния Caravelle през 1964 г. и по-мощната версия на Renault 8 Major. По-старите автолюбители у нас си спомнят, че при първата версия на Renault 10 Major, произвеждана относително кратко – в периода 1965 – 1967 г. фаровете са кръгли и обградени от външната страна с естетично оформения блок на мигачите и габаритите, а стоповете са поставени по-високо отколкото при късните изпълнения. Неговата основна разлика спрямо Renault 8 е в удължаването на предната част с 12 см, а на задната със 7. Според специалистите, освен осигуряването на повече пространство за допълнителен багаж, това удължаване допринася и за повишаване на устойчивостта при страничен вятър. Най-голямото предимство от тази рестилизация е увеличаването на багажния обем от от 240 на 315 литра. Диаметърът и ходът на буталото в четирицилиндровия, задноразположен двигател са съответно 70 х 72 мм, а степента на сгъстяване е 8,5:1. Максималната мощност на модела достига 50 к.с. при 2800 об/мин. Според заводската литература, съвкупността от подобни показатели е гаранция за висока устойчивост и надеждност на двигателя, а ниските обороти, при които се постига максималният въртящ момент, говорят за добра динамика.
Renault 10 става много по-популярен в своя обновен вид, произвеждан в периода 1967 – 1971 г., при който кръглите фарове са заменени с правоъгълни, а стоп-светлините са поставени по-ниско. През 1970 г. към стандартния двигател се присъединява по-мощен с 52 к.с. и работен обем 1289 куб. см (същият като на Renault 12, респективно Dacia 1300).
Едно от основните предимства на модела е неговата забележителна икономичност, особено спрямо критериите на 60-те години. Изчислено е, че при движение по шосе със средна скорост от 50 км/ч, разходът на гориво е едва 5 литра на 100 км, което дори и днес е добро постижение. При скорост от 120 км/ч разходът се повишава на 8,5 литра.
Един от архаичните елементи на каросерията са подвижните стъкла на задните врати, които не се прибират в тях, а се плъзгат хоризонтално – принцип, изпълнен с повече недостатъци, отколкото предимства, който води началото си още от предвоенната епоха.
Марката Renault има специално място в нашата автомобилна история, тъй като е един от малкото западни модели, сглобявани тук в няколко разновидности, като производството Renault 10 под името „Булгаррено“ 10, се извършва паралелно с това във френската фабрика между 1967 и 1971 година. За историята на модела е писано много и не е необходимо да се припомнят факти, които са добре известни на любителите и повечето изследователи на автомобилното ни минало. Макар че в никакъв случай не минава за евтин, спрямо тогавашната средна заплата, „Булгаррено“ е обичан и предпочитан автомобил, благодарение на който, макар и за кратко социалистическа България се докосва до западния стандарт. Между другото при едно евентуално продължаване на производството на Renault у нас се е предвиждало прогресивно понижаване на неговата себестойност, което да го направи максимално достъпен до българските купувачи. Малко известен факт е, че през 1969 г. е изработена серия експериментални автомобили „Булгаррено“ 10 със стъклопластови каросерии, чийто външен вид е напълно идентичен с френския образец. Евентуалното преминаване към серийното производство на подобен род надстройки допълнително би поевтинило стойността на българския аналог на Renault, но както е известно, тези планове не са реализирани.
За своята седемгодишна история, Renault 10 е произведен в 699 490 броя, а в България са сглобени 2006 екземпляра от същия модел.
