2021
През 1978 г. в Техникума по механотехника (ТМТ) в Бургас е създадено звено за проектиране и изработка на състезателни автомобили от Формула „Естер“. Една от основните цели е свързана с прилагането на съвременни конструктивни решения, чрез които да се придобият знания и опит за създаване на образци на равнището на най-добрите автомобили от този тип, произвеждани по същото време в Източна Европа. Така след много труд и преодоляване на редица проблеми през 1979 г. се появява първият състезателен прототип, наречен ТМТ-1. Дебютното му участие е свързано с демонстративна изява на високопланинското състезание „Шипка“, където е пилотиран от своя конструктор Венелин Урумов, а най-доброто му представяне в състезание е през 1981 г. във втория кръг от пистовия шампионат в Сливен, където постига второ време в генералната тренировка. Ето как накратко е представена конструкцията на автомобила от м. с. инж. Бончо Дунев в една негова публикация във в. „Авто мото свят“:
Аеродинамичната каросерия на автомобила е не само ефектна, но и много функционална, проектирана по подобие на болидите от Формула 1. Изработен е от стъклопласт, а рамата – от тънкостенни стоманени тръби. Двигателят е с работен обем 1300 куб. см от ВАЗ 21011, а предавателната кутия, която е от ЗАЗ 968, е разположен зад гърба на пилота. Спирачната система е двукръгова от Polski-Fiat 125P с възможност за регулиране на съотношението между спирачните усилия между предните и задните колела. Окачването е собствена конструкция и се експериментира за първи път във формула “Естер”. Предното е с пружинни амортисьори, събрани един до друг под обтекателя, което позволява да се намалят неподресорните маси и да се подобри коефициентът на аеродинамично съпротивление. Чрез промяна на дължината на долните реактивни щанги е постигнато изменение на наклона на шенкелния болт, с което е подобрена стабилността на автомобила. Задното окачване – тип Де Дион, е изпълнено във вид на пространствена конструкция от тънкостенни стоманени тръби. Отличава се с висок център на крена и постоянен наклон на колелата спрямо пътното платно. Параметрите на шарнирните рамена са подбрани така, че да се запази максимално сцепление. С набор от пружини и амортисьори е дадена възможност да се изследва управляемостта и устойчивостта на автомобила. Пътният просвет се регулира в границите от 65 до 100 мм. Гумите са Barum-Racing с размер 185 х 60 х 13 отпред и 215 х 60 х 13 отзад. Основните конструктивни размери са: предна следа 1420 мм, задна следа 1460 мм, междуосие 2305 мм, височина 920 мм. Максималната скорост надвишава 200 км/ч.
Цялостната компановка, конструкция и дизайн на автомобила се отличават със сериозна и задълбочена инженерна работа, прецизна и качествена изработка, както на детайлите от ходовата част, рамата и педалния блок, така и на обтекателя.
Въпреки амбизиозните планове, това за съжаление се оказва последният опит за създаване на Формула „Естер“ в България, като в периода 1977 – 1979 г. са направени обще четири автомобила от този тип – „Икар“ III на Христо Христов (Пловдив, 1977 г.), ВМГИ на Бончо Дунев (София, 1978 г.), „София“ на Велизар Андреев (София, 1979 г.) и ТМТ-1 на Венелин Урумов (Бургас, 1979 г.).
