Безопасността преди всичко: историята на Ikarus 270

2505
2024

В залата на славата на унгарската автомобилна индустрия определено има място за един от най-уникалните видове Ikarus, произвеждан някога – футуристичният Ikarus 270, представен на Международния панаир в Будапеща през 1975 г., който е едно от най-безопасните пътни превозни средства на своето време. От една страна, перспективният прототип служи за илюстрация на най-новите постижения в областта на безопасността на Ikarus, а от друга страна, инженерите искат да използват опита, натрупан от него, при създаването на моделната фамилия 300, която е представена в началото на 80-те години.

Основната характеристика на автобуса за дълги разстояния, която не може да се сбърка с нищо друго, е огромната ударопоглъщаща броня и изместеното ниво на каросерията, проектирана от дизайнерите на Ikarus по подобие на американските автобуси от онова време. Разработката на Ikarus 270 започва още в началото на 70-те години, скоро след пазарната премиера на серия 200, но този път конструкторите на Ikarus се ръководят от други съображения. Направен е само един опитен образец и въпреки че основната цел е свързана с прилагането на новите системи за безопасност в серийното производство, самият автобус е използван предимно за демонстрационни цели. Идеята за създаването на този прототип идва точно в момента, в който автомобилните компании работят усилено за подобряване на безопасността, докато производителите на автобуси все още се придържат към добре познатите архаични конструкции, при които безопасността остава на заден план.

Водещ конструктор на проекта е Иван Бода, дизайнер на каросерията е легендарният Ласло Финта, а самият автобус е направен в експерименталния завод на фабриката в Матяшфолд. С този прототип Ikarus въвежда редица технически иновации, които трасират пътя на по-безопасния транспорт, като може би най-впечатляващата от тях е необичайната, защитена с патент предна броня. Въпреки необичайния външен вид, 80% от каросерията е направена от съществуващи части от серийно произвежданата фамилия 200, което е от полза не само за редуциране на производствените разходи, но и защото по този начин някои от системите за безопасност могат да бъдат внедрени във вече произвежданите модели без особени технологични усложнения.

Експерименталното превозно средство е с дължина точно 12 000 мм, като 260 мм се падат на бронята, която служи не само за „самозащита“, но и за предпазване на другите превозни средства в случай на сблъсък, и в тази връзка височината на предната и задната броня е адаптирана към габаритите на леките автомобили. Въпреки сравнително простата конструкция на бронята, тя е в състояние да амортизира силите, генерирани по време на сблъсък, без откат и по този начин да защити вътрешността на превозното средство. Самата броня, която е прикрепена към каросерията с напречна греда, представлява гъвкава конструкция с три нива на защита.

Първото ниво се състои от дунапренови кубове, пълни с разпенена пластмаса, която изпълнява ролята и на външно покритие, и осигурява защита при леки инциденти с триене и удар. Като втора фаза между бронята и самоносещата каросерия е поставена въздушна възглавница, чиито бутала са свързани с бронята и другите части на рамката. Надеждната работа на системата е улеснена от факта, че носещата част се състои от много къси и прави пръти, които благодарение на удобното си разположение не са подложени на огъване. При удара на бронята, поради изместването на елементите на пръта, двете бутала притискат работния цилиндър при приближаване едно към друго, при което налягането на въздуха се увеличава с около 2-2,5 бара, и така се получава абсорбиращ ефект с част от енергията на удара. Предпазният клапан на работния цилиндър се отваря при определено налягане на въздуха (5-5,5 бара), за да се предотврати пружинирането на конструкцията, тъй като „откатът“ допълнително увеличава щетите, които могат да се получат по време на сблъсъка. Третата зона, която е и най-здравата част на бронята, представлява вертикална алуминиева структура, оформена като пчелна пита, комбинирана с пенообразен пластичен материал, която влиза в действие, когато първите две линии на защита вече не са достатъчни. Структурата на пчелната пита, съставена от клетки с вертикална ос, разпределя силите, генерирани в случай на сблъсък върху цялата броня и би могла да амортизира по-големи сили, поради големия си деформационен капацитет. Якостта на натиск на тази клетъчна структура е близо 2950 MPa. При тази защитна линия, съставена от три части, пътниците в автобуса, който се удря в бетонна стена с 30 км/ч, могат да излязат без сериозни наранявания, което е доказано и с лабораторни тестове.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин