Ретро » „Безопасните автомобили“ oт 70-те – крайъгълен камък за сигурността на Mercedes

„Безопасните автомобили“ oт 70-те – крайъгълен камък за сигурността на Mercedes

0102
2022

Така наречените „безопасни автомобили” играят особена роля в техническата еволюция на Mercedes-Benz. Между 1971 и 1974 г. фирмата се включва в международната Програма за експериментални безопасни автомобили ESV (Experimental Safety Vehicle). Целта на този проект е да адаптира европейските леки автомобили към критериите, въведени по същото време от Националната администрация за безопасност на пътния трафик на САЩ (US National Highway Traffic Safety Administration). Според изискванията, рискът от наранявания на главата трябва да бъде сведен до минимум при сблъсък с неподвижна преграда при скорост от 80 км/ч и при челен сблъсък с друго превозно средство при скорост 120 км/ч, както и при страничен удар с друго превозно средство при скорост 50 км/ч, и удар в задната част при скорост 120 км/ ч и преобръщане. Резултатите трябва да се опишат след провеждането на реални тестове.

Хроника

ESF 05, 1971 г.

Mercedes-Benz стартира своята ESV програма през 1970 г. Първият безопасен автомобил на фирмата е ESF 05, представен пред публика година по-късно. Той напълно успешно изпълнява критериите на Националната администрация за безопасност на пътния трафик на САЩ, като показва особено добри резултати при челен сблъсък с 80 км/ч. Той се превръща и в една от основните атракции на Международната конференция по безопасност, организирана от Mercedes-Benz в Зинделфинген през 1971 г.

ESF 05 от 1971 г. – първият действащ прототип на Mercedes-Benz, създаден по програмата за експериментални безопасни автомобили ESV

ESF 13, 1972 г.

Немската транскрипция на американското съкращение ESV (Experimental Safety Vehicle) е Experimentier-Sicherheits Fahrzeug, откъдето идва и съкращението ESF. Вторият експериментален автомобил на Mercedes-Benz, създаден по тази програма – ESF 13, е представен на третата международна конференция по Програмата за експериментални безопасни автомобили, която се провежда във Вашингтон между 30 май и 2 юни 1972 г. От инженерна гледна точка експерименталният образец е сходен със своя предшественик, но вече е оборудван с 420-милиметрова хидравлична ударопоглъщаща броня в предната част. Новите системи за безопасност налагат и цялостно рестилизиране на предната и задната част на каросерията.

В резултат от тези промени собственото тегло на автомобила достига 2100 килограма (със 705 кг повече от стандартния модел), а дължината на каросерията е 5235 мм (с 550 мм повече от стандартния модел).

ESF 13 е базиран на стандартнна платформа и каросерия от Mercedes-Benz 250 (W 114), но е с цели 705 килограма по-тежък от него, а заради новите ударопоглъщащи брони дължината на каросерията е увеличена до 5235 мм

ESF 22, 1973 г.

Един от главните недостатъци на експерименталните автомобили от Щутгарт е, че теглото им е с близо 50% по-голямо от това на базовия модел, какъвто е случая с Mercedes-Benz 250 (W 114), използван като основа за ESF 13. Това от своя страна води до сериозно повишаване разхода на гориво и съответно на вредните емисии, което е в противоречие с нормите, приети в САЩ. По тази причина Mercedes-Benz разработва своя собствена спесификация и концентрира вниманието си върху безопасността на пътниците при скорости между 50 и 80 км/ч, използвайки стандартните за Европа триточкови предпазни колани. Представеният през 1973 г. ESF 22 гарантира безопасност на пътниците при удар със скорост 65 км/ч, въпреки че е с около 20% по-тежък от серийната S-Класа (W 116), на която е базиран.

ESF 22 от 1973 г. може да защити пътниците при удар със скорост 65 км/ч, но е с около 20 % по-тежък от серийната S-Класа (W 116), на която е базиран

ESF 24, 1974 г.

Това е прототипът, в който Mercedes-Benz влага максимално количество компоненти от серийно произвежданите по същото време модели. Това включва облегалки за главата на всички пътници, триточкови инерционни предпазни колани, здрава клетка на пътническото пространство с ударопоглъщаща предна част, както и обезопасен кормилен механизъм. При последния „безопасен автомобил” на Mercedes-Benz – ESF 24, тестван през юни 1974 г. са изпробвани основно праговете на издържливост на обезопасителните колани и въздушните възглавници. Той, също както и своя предшественик е базиран на S-Класа (W 116), но за разлика от него е само с 10 % по-тежък от оригинала. Опитният образец демонстрира на практика стандартни системи за безопасност, които предстои да бъдат внедрени, но същевременно изпробва специална противоударна зона в предната част, способна да предпази пътниците при сблъсък със скорост 65 км/ч. Според един вътрешнофирмен доклад от 1975 г. ESF 24 съчетава “оптималния компромис между оригиналните технически приложения от програмата ESV и актуалните серийно произвеждани модели.”

Свързващото звено между експерименталните и серийните модели е базираният на S-Класа (W 116) Mercedes-Benz ESF 24. При тестовете, проведени през лятото на 1974 г., в този прототип са изпробвани максимален брой системи и компоненти от серийните модели на фирмата

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин