2016
ТОВА ТУК би се харесало на Гетсби. Макар и да не е Лонг Айлънд, а остров в Северно море. Жената отсреща например би могла да бъде Дейзи – с тази синя пола и с бялата си шапка. А и тези автомобили: великият Гетсби би вдигнал наздравица с чашата си джин. Вместо това обаче хората на дюните вдигат своите смартфони и правят снимки или видеофилми. Тъй като случващото се тук не е роман на Ф. Скот Фицджералд.
Настроение на плажа: мъже с шапки надничат в двигателите, които са по-стари от тях самите
Също така годината не е 1924, а 2016. Макар и да си проличава едва на втори поглед. Ние сме на Рьомьо, най-южния от датските острови на Северно море, някъде след Зюлт. Днес тук се връщат дивите ‘20 години. Когато тук по дюните с трясък и гръм са преминавали огромни състезателни автомобили. На лов за нови и нови рекорди. Плажната ивица на Рьомьо е широка и равна, на около 300 метра от водата е достатъчно твърда, за да потегли The Rocket. Въпреки теглото на автомобила от над 3 тона. Зад дървения волан на тази внушителна състезателна машина седи Рене Кардю, бизнесмен от района на Франкфурт. Кардю не говори много – още по-малко с хора, които не познава. Вместо него с нас разговаря инженерът му. Казва се Кай Фромелт и е авиомеханик.
Екипът на хот род: момчетата от Traditional Motors от Бавария заедно с водача Себастиан Атенбергер (вторият отляво) до реставрирания Ford Model A от 1930 г.
Причината е повече от ясна. Намиращият се на 3,5 метра пред Кардю двигател е 27-литров V12 от Hispano Suiza. Някога е задвижвал Spitfire. Да, точно така: боен изтребител от Втората световна война. „Завършихме колата едва онзи ден”, обяснява Фромелт, докато Кардю се качва в кокпита. Онзи ден – след 15 години сглобяване и 20 години търсене на части. Направо не е за вярване. Базата е стоманено шаси на американския производител на пожарни автомобили American LaFrance. Година на производство 1914. The Rocket е прякорът на возилото. Преди почти 100 години подобни автомобили са били наричани Bluebird. Така се е наричало едно от състезателните чудовища, участвали навремето тук в поставянето на рекорди. Въпреки че всъщност точното място е бил плажът на Фаньо, намиращ се малко по на север остров. При първата възстановка през 2004 г. там обаче се случило произшествие и датските организатори на събитието го преместили на друг остров. За тях е важно посетителите да участват с исторически автомобили – както и да са облечени според модата на 20-те години. Рене Кардю носи каска и състезателни очила, това му е достатъчно.
Стара ламарина: тези автомобили са произведени преди 1941 г.
Докато той се насочва към старта на джентълменското състезание – тук няма времена, няма победители, няма победени, – механикът му ни съобщава впечатляващите числа: под алуминиевия капак са скрити 700 к.с., шест карбуратора, компресор, 60 литра моторно масло, 120 литра охладителна течност (двигателят е с въздушно, водно и маслено охлаждане), също така има 100-литров резервоар за бензин А 98 Н. Разход на гориво… „Хм, трудно е да се каже – казва Фромелт. – Някъде към 400 литра на час.“ Данни за самолет. За задвижването отговаря верига с дебелина два пръста. Навремето се е случвало скъсаната верига да обезглавява водача. Не е за вярване, че тази ракета има позволение да се движи по пътищата на Великобритания, като дори е тествана и по германските магистрали. „До темпо 160“, казва Фромелт. При по-висока скорост пилотът не би могъл да задържи возилото на пътя или пък да го спре.
Вход свободен: зрителите имат перфектна видимост от дюните на плажа в Рьомьо
В дуела срещу италианското „чудовище“ Il Drago Ruggente (Крещящият дракон), Isotta Fraschini от 1927 г., също с 27-литров V12 мотор, Кардю и неговата ракета са значително по-бързи и побеждават. „Отсечката с дължина 200 метра е прекалено къса за подобни автомобили“, смята механикът. Шефът му не успява да се възползва от трите предавки. Превключваш веднъж на по-висока предавка („Нито един водач без опит няма да успее“), и вече трябва да спираш с крака и ръце. Кардю остава с ледено спокойно изражение на лицето. За много от хот родс и историческите мотоциклети, пристигнали от Германия и скандинавските страни в Рьомьо, отсечката е идеална. Те ускоряват по плажната ивица почти до залез-слънце. Горе-долу по това време си тръгва и мълчаливецът Рене Кардю. Къде паркира своята голяма ракета се пази в абсолютна тайна. Механикът му също не ни дава информация за мястото. „Така е по-добре – казва той. – Никой няма да застрахова половин самолет.“
Flag Girl: не е облечена съвсем по тогавашната мода, но въпреки това е секси
Черно на бяло: тези двама души се грижат на пистата да има само хора от състезателните екипи
Дрескод: фотографът Свен Кригер (вдясно) и репортерът Хауке Шрийбер са облечени по модата на 20-те години
Както навремето: The Rocket се движи с оригинални дървени джанти
