2024
Преди малко повече от 60 години, през април 1963 г., за пръв и последен път в бурната, импулсивна и в крайна сметка останала завинаги незавършена история на родната автомобилна индустрия е направен опит за серийно производство на лекотоварен автомобил. По-рано същата година Завод 14 в Ловеч (впоследствие преименуван на завод „Балкан“) официално оповестява решението си за прекратяване на по-нататъшното развитие на проекта за лек автомобил, чийто опитен образец е показан на Пловдивския панаир през септември 1960 г. Ръководството на завода обаче категорично потвърждава своите амбиции да се специализира в сферата на универсалните превозни средства и по-точно лекотоварните коли и микробусите. През 1960 г. са направени първите такива прототипи, на чиято база са анализирани и изчистени основните конструктивни и стилистични недостатъци. По всичко личи, че намеренията на завода в тази сфера са сериозни, а набелязаният план изглежда напълно реален и изпълним.
През март 1962 г. започва предварителната подготовка по изработването на два нови прототипа „Балкан“ – пикап и микробус. В разработката на техническата документация е заложено използването на готово шаси и двигател от „Москвич“ 403, чийто внос би могъл да се договори с СССР и по този начин да бъде решен един от основните проблеми пред евентуалното серийно производство. Двата модела, които също както и първите образци от 1960 г., са боядисани в комбинация от бяло и червено и са показани в Пловдив през септември 1962 г., под името „Балкан“ Т800 за лекотоварния (някъде се среща и като К08) и М-10 за пътническия, като тяхното представяне отново минава при голям успех, подкрепен от няколко възторжени статии в наши и чужди специализирани издания.
На 10 април 1963 г. е завършена нулева серия от още 3 лекотоварни автомобила, чиято кабина е идентична с предходния вариант, но товарната платформа е направена от дърво, за разлика от първия прототип, при който тя е метална. Цялостната конструкция е олекотена, като собственото тегло е редуцирано до 1250 кг. Рамата вече не е от автомобилен тип и е напълно изправена (лонжеронна).
До края на същата година са проведени серия от изпитания, според които максималната скорост на опитния образец достига 84,7 км/ч, мощността е 45 к.с., а ускорението до 50 км/ч става за 17,5 сек.
През април 1964 г. журналистът от в. „Авто мото“ Иван Топузов се среща с новия директор на завода инж. Иван Атанасов, който споделя пред читателите на изданието, че е предвидено производството на лекотоварни автомобили и микробуси с марката „Балкан“ да започне още в рамките на същата година. Скоро след това окончателното външно оформление на модела е възложено на новосъздадения Център по промишлена естетика и художествено проектиране. В крайна сметка нито един от инженерните и дизайнерски проекти не получава нужното одобрение от пряко отговорните ведомства, с което работата в тази насока е окончателно преустановена.
