2024
В годините на социализма България поема по пътя на тежкото машиностроене. Паралелно с десетките усвоени производства обаче, зараждащата се у нас тежка индустрия успява да предложи и един чисто „цивилен“ продукт за народа – мотоциклетите „Балкан“. По онова време очевидният недостиг от персонални превозни средства подсказва, че усвояването на това атрактивно производство би било напълно уместно и изпълнимо. Така в средата на 50-те години е създаден първият роден мотоциклет, а скоро след това – и първият общодостъпен български мотопед.
През април 1960 г. журналистът от вестник „Авто Мото“ Филип Дамов публикува репортаж за дейността на завод „Балкан“, в който за първи път в нашата преса е оповестено, че в началото на същата година там са изработени няколко прототипни екземпляра от новия мопед „Балкан“ МП. Те са оборудвани с 50-кубиков двутактов двигател, произведен в столичния Завод 12, с максимална мощност 2,3 конски сили при 5500 об/мин. и степен на сгъстяване 7:1. Съединителят е многодисков, в маслена баня, конструкцията е с носеща рама от пресована ламарина. Предното окачване е твърдо с гумени елементи, а задното е с чупеща вилка и телескопични амортисьори.
През пролетта на 1960 г. са завършени и подложени на изпитания първите няколко прототипа на „Балкан“ МП, който представлява почти точно копие на DKW Hummel. Основните външни разлики със западногерманския първообраз се откриват в разположението на ауспуха от ляво, в разположението на веригата отдясно, както и в премахването на декоративната решетъчна кутия върху двигателя. Макар че не е прецедент в световната авто-мото индустрия, откровеното копиране определено не е добро решение най-малкото защото е некоректно към партньорска западна фирма, която поддържа традиционни търговски връзки с България. В условията на силно ограничения финансов и технологичен ресурс, при които се предприема производството на този мотопед обаче, подобно решение може донякъде да бъде оправдано. Този подход позволява усвояване и внедряване на изделието в най-кратки срокове, тъй като се прескача сложният процес на проектиране на собствена конструкция в сфера, в която страната ни няма никакъв технически опит. Игнорирането на лицензните права, от своя страна, спестява големи валутни разходи, което в случая очевидно е било първостепенен приоритет, засенчващ моралните измерения на въпроса.
През първата половина на 1961 година са направени интензивни изпитания на мопедите, които дневно изминават по 150-200 километра по различни терени, а до края на същата година е произведена първъта промишщлена серия от модела МП. Нормалният разход на гориво, който показват е 1,6 – 1,8 л на 100 км, при максимална скорост 60 км/ч. В този период са открити някои недостатъци, които впоследствие са отстранени. Предната федерация е заменена с телескопична, предвиден е и нов възел за превключване на скоростите и др.
През 1963 г. започва серийното производство на обновената версия „Балкан“ МП2, който се отличава от МП с изцяло нова предна вилка с телескопична федерация, различно закрепване на ауспуха, преработен механизъм за превключване на скоростите и нова стойка. Между 1961 и 1964 година от „Балкан“ МП и МП2 са произведени общо 38 700 броя.
