2024
През 1956 година България се специализира като основен производител на електро- и мотокари в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. През следващите десет години обаче това производство все още е ограничено като обем, разпокъсано и не достатъчно ефективно, като за целта са преоборудвани стари заводи, които дотогава имат друго предназначение. През 1965 година е създаден индустриалният гигант „Балканкар“, чиято основна цел е свързана с решаването на тези проблеми, както и с чувствително разнообразяване на асортимента и широко коопериране със специализирани западни производители.
Година по-късно, по време на 22-ия панаир в Пловдив, обединението за първи път участва със собствена експозиция. Там са показани редица нови и интересни опитни образци, част от които са насочени към цивилния пазар, включително и няколко лекотоварни електромобила. Сред най-интересните експонати е и миниатюрният триопорен електровлекач ЕТ 506, предназначен за работа с прикачни платформени ремаркета. Той се използва за извозване на товари в помещения с тесни проходи в райони на гари, заводи и складове, като товарът върху ремаркетата не трябва да превишава 3000 кг. По време на панаира от 1966 г., освен образеца, показан на фирмения щанд, има и още един такъв влекач, към който са прикачени няколко пътнически ремаркета с футуристичен дизайн, предназначени за разходка на посетителите по алеите на панаирното градче.
Основният източник на енергия е стандартна батерия с енергозапасеност 250 Ач, произведена в акумулаторния завод „Методи Шатаров“ в Пазарджик, но за западните пазари се предлага и вариант, оборудван с германска батерия Varta от 320 Ач. Това изпълнение е обозначено като ЕТ 506-1.
За разлика от повечето прототипи, показани през 1966 година, „Балканкар“ ЕТ 506 започва да се произвежда серийно и се оказва особено търсен в много страни по света не само заради своите технически предимства, но и заради стилния си дизайн, аналогичен с този на водещите чуждестранни конкуренти.
Влекачът се задвижва от електродвигател тип ДСА с мощност 3 кВт при номинално напрежение 40 V. Поради компактните габарити, колелата му са комплектовани с най-малкия размер пневматични гуми, произвеждани у нас с размер 4.00х4 отпред и 4.00х8 – отзад. Спирачките са барабанни с феродови накладки на задните колела. С цел да се избегне претоварване на електродвигателя при потегляне и при неосвободена ръчна спирачка е поставен блокиращ микропревключвател.
Този тип компактен електровлекач, представен за първи път през 1966 година, продължава да се произвежда и днес, когато дейността на бившия „Балканкар“ е продължена от няколко частни предприятия в страната. Техните производствени обеми вече са много по-ограничени, така че да отговарят на търсенето в условията на свободния пазар, с който обаче е съобразено и много по-високото качество на изработката. През 2020 г. серия триопорни влекачи, произведени в пловдивския завод „Рекорд“, е доставена на завода на Michelin в Полша.
