2021
Сходните като тип автомобилни емблеми често могат да заблудят дори и най-големите познавачи на хералдиката. Това явление става все по-срещано през последните повече от две десетилетия с появата на все повече нови модели китайски автомобили, при които освен очевидните външни сходства с познати западни образци се наблюдава и тенденция за откровено копиране на техните логотипи.
Подобни прилики се срещат сравнително често и в по-далечното минало, но тогава в повечето случаи се касае за деривати на една и съща фирма, при които общата визия е търсен ефект. В други ситуации, преработката на дадена емблема е била наложителна по юридически причини и т. н.
В историята на емблемите-двойници обаче има и един случай, в който главно действащо лице се оказва не друг, а Балканкар – гордостта на родната социалистическа индустрия. Емблемата с летящата стрела и стилизирана буква „В“ е създадена през 1965 г. от Стефан Кънчев, художник в столичния Центъра по промишлена естетика и художествено проектиране (ЦПЕХП). Скоро след това, отнякъде изниква никому непозната белгийска фирма, която настоява за обяснение, тъй като нейната запазена марка изглежда почти по същия начин. Не след дълго въпросът е разрешен в наша полза и случаят е забравен, но дали наистина българската емблема е толкова самобитна? Повод за подобно съмнение предизвиква логото на малко познатата бразилска компания Brasinca, създадена в далчната 1949 г. През 1964 г., когато ДСО Балканкар все още не съществува, тя започва производството на атрактивни спортни автомобили с името Uirapuru, декорирани с почти същата като оформление емблема.
Приликата между двата символа е безспорна, за което най-красноречиво говорят приложените илюстрации, но докато използването на нашето лого приключва с ликвидацията на Балканкар през 90-те години, бразилската фирма все още продължава да развива успешната си дейност, а нейният запазен знак остава непроменен и до днес.
