Аlfa 159: големият номер (ретроспекция)

2008
2025

Ето какво написа AUTO BILD България преди 20 години

След 156 следва 159. Новата Alfa демонстрира характер и повече финес в техническо отношение. 156 означаваше всичко за Alfa. Абсолютно всичко – той беше и избавителят, и триумфалното завръщане, и новата, висока до небесата летва, с която останалите трябва да се мерят. Всяка нова Alfa трябва да блести поне колкото 156. Изисква­нията към наследника на мо­дела несъмнено са безкрай­но високи… Сега той, на­следникът, стои пред нас, носи означението 159 и при вида му замлъква и последният шепот. Царят тишина и изумление – какъв удар в десятката! Едно лице, едно изражение, с което човек би се разделил с целувка за лека нощ, когато заключва своята Alfa на улицата пред дома си. Можете да ме на­речете пощурял или дори луд, но този автомобил на­стина заслужава единствено да бъде обичан. Джуджаро е излял цялата сила на въоб­ражението си върху тази Alfa. Корейците прекрасно знаят защо канят маестрото при разработването на нови­те си модели…

Красотата сама по себе си но е доста­тъчна – качеството също е от значение. Само че, както работи­лите по създаването на 159 добре знаят – красотата все още не е всичко. Ръководи­телят на проекта Карло Фугаца подчертава, че „159 трябва да предлага добро ка­чество“ и добавя: „BMW и Audi ни служеха като ета­лон“. Така 159 се превърна в онази Alfa, която феновете винаги са желали – изку­сителна, но с повече любов към изпипването на детайли­те.

В автомобила вече мо­гат да седят удобно и по-едри хора с типична северноевропейска физика (край с италианското седене по „жабешки“ маниер), а седал­ките са достатъчно широки и дълги. Приборите на арма­турното табло са с полу­кръгла форма, както по-рано при BMW. Този път нищо не се разпада (както при 156 в един от тестовете на Auto Bild през 2000 г.). Докато тестовият автомобил се дви­жеше по паваж, ние се вслушвахме в него като същински акордьори на пи­ана, но пак не доловихме ни­какво тропане! Дали това изобщо е истинска Alfa?!

Положително е… Въпреки че спортната лиму­зина е станала с 22 см по- дълга, на по-едрите пасаже­ри отзад им липсва до­статъчно място в областта на краката. Външно отваря­не на багажника (с обем 405 л) липсва напълно и този път, а включването на свет­лините става от изключител­но непрактично лостче зад волана. Човек трябва да бъде почти радостен от тези последни прояви на италиан­ската артистична небрежност…

Новата ходова част предлага достатъчни резерви за комфортно пътуване. Трите Multijet-дизела (с работен обем 1,9 и 2,4 л) вече са познати от 156. Големият 5-цилиндров двигател ръмжи по привичния си начин, но предлага рес­пектиращите 200 к. с. и на магистрала неизменно се стреми към крайната лява лента. Тогава на дневен ред излиза и по-улегналата страна от характера на 159 – човек може да пътува комфортно, както с „трой­ката“ например. Късите и резки сътресения, които преди достигаха чак до ъгълчетата на устата на шофьора, сега се поглъщат от новата ходова част с баварска увереност. 159 е загубил прекомерната твърдост на предшествени­ка си и по завоите се на­клонява значително по- плавно. Мекият курс, кой­то Alfa са поели този път, би могъл да отблъсне най-коравите сред феновете. Те обаче с положителност ще оценят директното управ­ление с едва 2,4 оборота за завъртане открай до край.

Най-тежката операция е претърпяло бензиновото сърце на автомобила – т.нар. “Cuore sportivo”. Четирицилиндровите агре­гати, както и У6-двигателят с неговия напомнящ за Паоло Конте дрезгав глас са вече част от историята и са (незаслужено) уволне­ни. Новите двигатели от GM (по-точно от Holden) са с 20 кг по-леки, по-мощ­ни са, снабдени са с ангренажни вериги вместо с назъбени ремъци, и са по­лучили, както инженерите на Alfa непрестанно повта­рят, бутала, цилиндрови глави и цялото ноу-хау от Италия. Накрая обаче се зачита само едно – дали карат кожата ти да на­стръхва или не?

Едно натискане на стартерния бутон и 3,2-литровия двигател започва да боботи и да тътне – ура, тръпката се появява! Но все пак при развъртане до високи обороти, когато аг­регатът преминава в меки тонове в стила на Audi, къде остава горещият темперамент? А хромираните тръби на всмукателния ко­лектор? Старата 156 3.2 беше единственият автомо­бил, чийто притежател би искал да излъска до блясък дори и под предния капак. Вместо това днес виждаме единствено излети похлу­паци. Пооомооощ! Моля ви, премислете още веднъж, аз вече паля све­щи за това!

Продажбите на 159 за­почват на 22 септември с пет двигателя, два вариан­та на обзавеждане и един факт: това е най-добрата Alfa, която някога е съще­ствувала. Дали обаче това е достатъчно? В цените – в Германия от 25 500 евро за дизела със 120 к. с., – са включени всички сервизни разходи за първите три го­дини, включително масло и филтри. Направо не е за вярване, но при Alfa наис­тина започва една нова ера!

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин