Ето какво написа AUTO BILD България преди 20 години
След 156 следва 159. Новата Alfa демонстрира характер и повече финес в техническо отношение. 156 означаваше всичко за Alfa. Абсолютно всичко – той беше и избавителят, и триумфалното завръщане, и новата, висока до небесата летва, с която останалите трябва да се мерят. Всяка нова Alfa трябва да блести поне колкото 156. Изискванията към наследника на модела несъмнено са безкрайно високи… Сега той, наследникът, стои пред нас, носи означението 159 и при вида му замлъква и последният шепот. Царят тишина и изумление – какъв удар в десятката! Едно лице, едно изражение, с което човек би се разделил с целувка за лека нощ, когато заключва своята Alfa на улицата пред дома си. Можете да ме наречете пощурял или дори луд, но този автомобил настина заслужава единствено да бъде обичан. Джуджаро е излял цялата сила на въображението си върху тази Alfa. Корейците прекрасно знаят защо канят маестрото при разработването на новите си модели…
Красотата сама по себе си но е достатъчна – качеството също е от значение. Само че, както работилите по създаването на 159 добре знаят – красотата все още не е всичко. Ръководителят на проекта Карло Фугаца подчертава, че „159 трябва да предлага добро качество“ и добавя: „BMW и Audi ни служеха като еталон“. Така 159 се превърна в онази Alfa, която феновете винаги са желали – изкусителна, но с повече любов към изпипването на детайлите.
В автомобила вече могат да седят удобно и по-едри хора с типична северноевропейска физика (край с италианското седене по „жабешки“ маниер), а седалките са достатъчно широки и дълги. Приборите на арматурното табло са с полукръгла форма, както по-рано при BMW. Този път нищо не се разпада (както при 156 в един от тестовете на Auto Bild през 2000 г.). Докато тестовият автомобил се движеше по паваж, ние се вслушвахме в него като същински акордьори на пиана, но пак не доловихме никакво тропане! Дали това изобщо е истинска Alfa?!

Положително е… Въпреки че спортната лимузина е станала с 22 см по- дълга, на по-едрите пасажери отзад им липсва достатъчно място в областта на краката. Външно отваряне на багажника (с обем 405 л) липсва напълно и този път, а включването на светлините става от изключително непрактично лостче зад волана. Човек трябва да бъде почти радостен от тези последни прояви на италианската артистична небрежност…
Новата ходова част предлага достатъчни резерви за комфортно пътуване. Трите Multijet-дизела (с работен обем 1,9 и 2,4 л) вече са познати от 156. Големият 5-цилиндров двигател ръмжи по привичния си начин, но предлага респектиращите 200 к. с. и на магистрала неизменно се стреми към крайната лява лента. Тогава на дневен ред излиза и по-улегналата страна от характера на 159 – човек може да пътува комфортно, както с „тройката“ например. Късите и резки сътресения, които преди достигаха чак до ъгълчетата на устата на шофьора, сега се поглъщат от новата ходова част с баварска увереност. 159 е загубил прекомерната твърдост на предшественика си и по завоите се наклонява значително по- плавно. Мекият курс, който Alfa са поели този път, би могъл да отблъсне най-коравите сред феновете. Те обаче с положителност ще оценят директното управление с едва 2,4 оборота за завъртане открай до край.
Най-тежката операция е претърпяло бензиновото сърце на автомобила – т.нар. “Cuore sportivo”. Четирицилиндровите агрегати, както и У6-двигателят с неговия напомнящ за Паоло Конте дрезгав глас са вече част от историята и са (незаслужено) уволнени. Новите двигатели от GM (по-точно от Holden) са с 20 кг по-леки, по-мощни са, снабдени са с ангренажни вериги вместо с назъбени ремъци, и са получили, както инженерите на Alfa непрестанно повтарят, бутала, цилиндрови глави и цялото ноу-хау от Италия. Накрая обаче се зачита само едно – дали карат кожата ти да настръхва или не?
Едно натискане на стартерния бутон и 3,2-литровия двигател започва да боботи и да тътне – ура, тръпката се появява! Но все пак при развъртане до високи обороти, когато агрегатът преминава в меки тонове в стила на Audi, къде остава горещият темперамент? А хромираните тръби на всмукателния колектор? Старата 156 3.2 беше единственият автомобил, чийто притежател би искал да излъска до блясък дори и под предния капак. Вместо това днес виждаме единствено излети похлупаци. Пооомооощ! Моля ви, премислете още веднъж, аз вече паля свещи за това!
Продажбите на 159 започват на 22 септември с пет двигателя, два варианта на обзавеждане и един факт: това е най-добрата Alfa, която някога е съществувала. Дали обаче това е достатъчно? В цените – в Германия от 25 500 евро за дизела със 120 к. с., – са включени всички сервизни разходи за първите три години, включително масло и филтри. Направо не е за вярване, но при Alfa наистина започва една нова ера!