Mercedes A-класа от AMG имаше доста преди А 45 от поколението W 176. Или казано по-точно, инженерите от Афалтербах направиха първата „наточена“ модификация още през 1998 на базата на първата А-класа (168). От „бясната“ А 38 AMG с два двигателя са произведени едва четири екземпляра!
За А-клас стартът в края на 90-те не беше лек. Катастрофалното представяне на лосовия тест се оказа огромно петно върху имиджа на Mercedes, което феновете на марката не забравят и до ден-днешен. Динамичните постижения на А-класата бяха всичко друго, но не и впечатляващи – при старта на продажбите през 1997 топверсията А 160 разполагаше само със 102 к.с. Чак по-късно се появиха по-мощни версии като А 190 и A 210 Evolution.
A 38 AMG e наричан още A 190 Twin
Но през 1998 AMG представи близкия до серийна модификация прототип на много специална А-класа – A 38 AMG. Машината, позната и като А 190 Twin, e eдин от най-шантавите проекти, създавани в Афалтербах. Тя е направена като „служебен“ автомобил за тогавашните F1-пилоти на Mercedes Мика Хакинен и Дейвид Култард на базата на А 190 с добавен от AMG втори двигател отзад.
Два двигателя с работен обем 3,8 л и 250 к.с.
Докато серийният 1,9-литров 4-цилиндров мотор под предния капак, както е обичайно, задвижва предната ос, вторият агрегат със същата кубатура в задната част е можело да бъде активиран съвсем удобно с натискане на бутон. Резултатът на финала са не само работен обем от общо 3,8 л, но и 250 к.с. и 360 Нм максимален въртящ момент. Благодарение на двойно задвижване А 38 ускорява за 5,7 сек до 100 км/ч и достига максимална скорост 230 км/ч. Предаването на мощността става посредством ръчна 5-степенна трансмисия, която „синхронизира“ двата двигателя с автоматичен съединител. A 38 AMG може да бъде шофиран и в т.нар. Mono-режим само с един мотор. По данни на Mercedes разходът варира между 8,5 и 12,6 л на 100 км.
Идеята при А 38 е била освен да бъде създадена бърза А-класа и да се демонстрира колко гъвкав е моделът с означение 168. Благодарение на конструкцията тип „сандвич“ вторият двигател е можело да бъде разположен сравнително безпроблемно в задната част – и то без работният обем да бъде жертван. С монтажа на втория задвижващ агрегат е подобрено и разпределението на теглото. Моторите не са „разпилени“, а са напълно стандартни 4-цилиндрови машини (М 166) с по 125 к.с. В сравнение с обикновен А 190 прототипът тежи с около 250 кг повече.
Продължете на следващата страница
