Ах, вий спомняте ли си, госпожо, оня страшен Дизелгейт …

Минаха две години от един от може би най-грандиозните скандали в автомобилната индустрия – който нанесе огромни щети. Време е за равносметка


15
сеп.
2017

Преди две години написах този едиториал за броя на Auto Bild, който излезе веднага след 15 септември.

Един предизвестен скандал

Без да се опитвам да бъда лош пророк – аз отдавна очаквах избухването на скандал, подобен на този с Volkswagen. Защото според мен цялата система на регулации и норми за вредни емисии е порочна и напълно нереалистична. Самият факт, че всички стойности на разхода на гориво и емисиите се измерват в лаборатория, на старателно подготвени от производителите автомобили с напомпани до пръсване гуми, изключени спомагателни агрегати, максимално „тънко“ масло в двигателя и всякакви други (напълно законни) хитрини показва, че цялата система е на глинени крака. Някакви чиновници пишат (или по-скоро си изсмукват от пръстите) някакви правила и норми. После други чиновници определят (напълно нереалистични) процедури за контрол и прилагане (но и леееко заобикаляне) на въпросните норми. А всички те почти нищо не разбират от автомобили – защото всичките тези стойности и норми са валидни само при някакви чисто хипотетични, идеални условия на стенда в някаква лаборатория. Или в държавата Утопия. А в това няма никакъв смисъл. Автомобилите се карат във всекидневието, не в лабораторията с предварително зареден акумулатор, изключен алтернатор и компресор на климатичната инсталация. Което пак си е шмекерия – но узаконена.

Всяко зло за добро – надеждата ми е, че след този (предизвестен) скандал законодателите ще преоценят политиката си за регулация и контрол на емисиите. Защото сегашната е нереалистична и очевидно не функционира както трябва. И до голяма степен е базирана на узаконена шмекерия.

Преди 2 години на тази дата избухна дизеловият скандал, свързан с Volkswagen. Концернът и неговите марки понесоха изключително тежък удар – и имиджов, и финансов, но може би най-страшният удар бе загубата на доверие. Постепенно нещата обаче се промениха и се стигна до загуба на доверие в цялата автомобилна промишленост – когато се разбра, че всъщност почти всички производители са лъготили, ако трябва да го кажем нежно. Законодателите взеха мерки, производителите се стреснаха, а напоследък в автомобилните издания все по-често се пише за литиево-йонни акумулатори (и тяхното рециклиране), за синхронни електромотори, електрически пробег и мерни единици като ампер и киловатчас – вместо обичайните доскоро цилиндри, работен обем и турбокомпресори.

Какво се промени от тогава? От 1 септември 2017 г. Европейският съюз въведе нови задължителни тестове за отработените газове на автомобилите. “Новите мерки за измерване на отработените газове са важен етап от усилията ни да гарантираме, че отсега нататък автомобилите ще са по-екологично чисти и по-малко вредни за околната среда. Но предстои още много работа“, заяви Юрки Китайнен, цитиран от пресслужбата на Европейската комисия.

От 1 септември новите автомобили, преди да бъдат пуснати по европейските пътища, ще трябва да преминават през тестове за емисии по по-обективна процедура. Замърсяването, което се причинява от вредните газове, ще се измерва в условията на реално движение на автомобилите по процедурата RDE – Real Driving Emissions.

Този тест, според съобщението на ЕК обаче, ще бъде допълнен с ново, по-достоверно изпитване. Става въпрос за процедурата WLTP – World Harmonised Light Vehicle Test Procedure, при която ще се тестват всички отработени газове, включително СО2, азотните оксиди и др., включително и разхода на гориво.

Такааа, дотук добре, както казал падащият от 30-тия етаж, когато прелитал покрай 10-тия.

 

Иван Мутафчиев

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >