2022
Скоро след своята световна премиера през март 1980 г., освен във Франция, Renault Fuego започва да се продава и в няколко други европейски страни, като не след дълго към двете основни изпълнения с 1,4- и 1,6-литрови двигатели се присъединява и по-мощен 2-литров вариант. Година преди официалното представяне на Fuego, френската фирма подписва договор за промишлено сътрудничество с American Motors Corporation (AMC), в резултат на което част от гамата на Renault е лансирана в САЩ и Канада, чрез дилърската мрежа на АМС. Първоначално се предлагат Renault 5 (с търговската марка Le Car) и Renault 18, а в периода 1982 – 1987 г. в един от заводите на АМС в Уисконсин се произвеждат моделите 9 и 11, които се продават на американския пазар под името Alliance и Encore. През пролетта на 1982 г. в Америка пристигат и първите екземпляри на Fuego, като стратегическата мисия, която се възлага на атрактивното спортно купе, е да промени снизходителната нагласа на местната клиентела към Renault. За разлика от своя рафиниран първообраз, изпълнението за американския пазар се отличава с някои специфични дизайнерски характеристики, които веднага грабват вниманието. Броните са значително по-обемни, в резултат на което е увеличена и дължината на каросерията. Фаровете са адаптирани към местните норми, а върху задните калници са добавени габаритни светлини. Автомобилът е декориран с цветни ивици отстрани и върху предния капак. Като прибавим към това и ефектните алуминиеви джанти, чийто дизайн не се среща в Европа, образът на американското Fuego е напълно завършен.
Първоначално се предлага само версия с един 4-цилиндров двигател с обем от 1647 куб.см и мощност 81,5 к.с. Това, разбира се, няма как да впечатли средностатистическия американец и следващите изпълнения започват да се оборудват с добре познатия от Renault 16 двигател с работен обем 1565 куб.см в комплект с турбокомпресор Garret T3 с интеркулер и мощност от 107 к.с.
Интериорът е почти идентичен с този на европейския аналог, но съществуват и типично американски цветови схеми, като се предлагат и варианти с кожена тапицерия в множество нюанси, които включват и голямо релефно лого на Renault върху облегалката. Fuego Turbo може лесно да се разпознае и по надписа Turbo на решетката и в долната част на задните колони, както и по характерните алуминиеви джанти, които се комплектоват с гуми Michelin TRX. Името Turbo също е включено в декоративните ивици на каросерията, а към основните уреди на таблото е добавен и манометър.
При част от отвъдокеанските версии се предлага автоматична скоростна кутия, круиз контрол, чистачка на задното стъкло, второ странично огледало, климатик, електрически люк, електрически стъкла и централно заключване. Ценовата разлика между двата варианта на Fuego е значителна. През 1983 г. Fuego 1.6 може да се купи само за 8695 долара, докато Turbo струва 11 095 долара.
През 1985 година се предлага само едно изпълнение на Fuego с 2,2-литров двигател от Renault 20 TX на цена 9295 долара. Въпреки положените усилия се оказва, че Fuego не е най-търсеният модел на Renault в САЩ. Половината от годишните продажби от около 35 000 екземпляра през 1982 г. и 1983 г. се падат на Le Car, докато останалата част е разделена между Renault 18 (седан и комби) и Fuego. След 1984 г. продажбите спадат значително, в резултат на което към средата на 1986 г. Renault спира износа на модели, произведени във Франция, включително и Fuego.
