2023
Всеизвестен факт е, че Ferrari не принадлежи към автомобилите с повече от две места, а доста често се асоциира дори с едноместните болиди. Стратезите на италианската компания обаче отдавна са разбрали, че придържането към догмите при такова специфично производство ги лишава от онази малка, но значима социална група клиенти, за които понятието 2+2 е нещо повече от категоризация на купето. Ето защо създателите на автомобили, окичени с непреходния символ на дивия жребец, започват да се отнасят с уважение към тази категория алтернативни клиенти още в края на 50-те години. Именно тогава – и по-точно през есента на 1960 г., на автосалона в Париж официално дебютира първият „едросериен“ (според скромните производствени стандарти на Маранело) модел Ferrari 250 GTE 2+2. Проектираният от Pininfarina автомобил е адресиран към заклетите почитатели на марката, чиято фамилия се е разраснала.
Това е едрогабаритен модел с дължина 4700 мм и междуосие 2600 мм, при който задните две седалки далеч надхвърлят обичайната декоративна функция на цифровото обозначение 2+2 и предлагат комфортно пътуване не само за малките деца на клиента, но и за по-едри приятели и роднини. Използваният двигател е V-12 с работен обем 2953 куб. см и максимална мощност 240 к.с. при 4000 об/мин., като числото 250 официално съвпада и с размера на всеки един от 12-те цилиндъра!
До 1963 г. Ferrari 250 GTE 2+2 е направен в 1000 екземпляра, след което е заменен от 330 GT 2+2, като от този момент нататък индексът 2+2 започва неизменно да съпътства фирмената гама на Ferrari. Моделът 330 GT 2+2 е официално представен през януари 1964 г. на годишната пресконференция на компанията. Той отново е дело на Pininfarina и е тиражиран в 1080 броя, а производството му е спряно през 1967 г., когато на негово място идва следващият семеен модел 365 GT 2+2.
Луксозният четириместен автомобил е снабден с неудържим двигател V-12, чийто работен обем е увеличен на 4390 куб. см. Стандартната екипировка включва сервоуправление, климатик и електромеханизъм за отваряне на страничните стъкла. Автомобилът е особено интересен за специалистите и поради много други технически нововъведения, като например независимото окачване на всички колела, за първи път въведено от Ferrari именно при 365 GT 2+2.
След като е „размножен“ в 800 броя, през пролетта на 1971 г. 365 GT 2+2 отстъпва мястото си на модерното купе Ferrari 365 GT4 2+2. Това на практика е и най-дълго произвежданото четириместно купе на Ferrari, което с малки изменения във външния вид се предлага на пазара чак до края на 80-те години. През март 1985 г. на женевския автосалон е представен обновеният вариант на купето, наречен 412, при който механиката и техническите характеристики остават същите. Моделът се произвежда цели 18 години и през 1990 г. е трябвало да бъде заменен от т.нар. Ferrari 512 America. Наследникът на 412 обаче е наречен Ferrari 456 GT и дебютира едва през есента на 1992 г. в Париж. Това е първият и единствен до момента период от близо две години, в който „семейните“ модели 2+2 отсъстват от фирмената гама на Ferrari.
