2024
През есента на 1912 г., когато Албания обявява своята независимост, там все още няма нито едно моторно превозно средство, притежавано от местен жител, а павираните шосета в страната са с обща дължина от едва 160 километра.
Засега се приема, че първият лек автомобил в Албания е Fiat, пристигнал през 1913 г., чийто собственик е Чамерия Ф. Сулиоти. На 10 април 1924 г. Върховният съвет на албанската държава одобрява Декрет-закон „За обслужването на автомобили и организирането на автомобилни превози“. Според него всеки гражданин, който управлява моторно превозно средство, трябва да получи разрешително за извършването на тази дейност, като долната възрастова граница за получаване на такъв документ е 20 години.
През първата половина на 20-те години автомобилите в Албания започват бързо да се увеличават и през 1926 г. техният брой вече е 483, като най-много има в Корча – 119. През същата година именно там е основано първото автомобилно дружество, наречено, „Shoqata e Automibilistëve“ („Автомобилна асоциация“), като една от основните му цели е организирането на автомобилни състезания. Първата такава надпревара е проведена на 14 март 1927 г. в Корча, като за нея не са открити подробности, но доколкото е известно, в случая все още не може да се говори за истинско състезание организирано по установените правила.
През 1928 г. тогавашният министър-председател на страната Ахмет Зогу се провъзгласява за крал и Албания става кралство. В резултат на това се наблюдава невиждано до този момент активизиране на автомобилния живот във всички аспекти.
През 1928 г. в Корча е създадена първата Професионална асоциация на албанските шофьори, наречена „Прогрес“, а в столицата е основана първата автотранспортна компания с името „Тирана“.
Първото голямо автомобилно състезание в Албания е проведено на 24 септември 1929 г. в южния град Вльора, който благодарение на своето географско разположение поддържа традиционни културни и търговски връзки с Италия. На специално ограденото и маркирано за целта трасе с дължина 3 километра, са направени 12 обиколки с обща дължина 36 километра. Стартират десет състезатели, включително и италианци, а победител в надпреварата е албанецът Неки Арапи с Alfa-Romeo.
През 1931 г. е даден стартът на второто автомобилно състезание на същата писта във Вльора. То се отличава с много по-масово участие, много повече публика и много по-силна конкуренция. Победител е Влаш Рама (дядото на настоящия премиера на Албания Еди Рама) с автомобил Renault, който изминава цялото разстояние за 21 минути и 8 секунди, а на второ място е Гюш Ибрахими с автомобил Bianchi.
Като естествен резултат от тези първи по рода си спортни инициативи, както и от прогресивно нарастващия внос на леки автомобили, през 1932 г. е взето решение за създаването на Царския автомобилен туринг клуб на Албания (по подобие на създадения по-рано същата година Български автомобилен и туринг клуб). През декември 1935 г. обаче албанското правителство внася в парламента противоречив проектозакон, който предвижда мерки за ограничаване на вноса на моторни превозни средства. Тази забрана е аргументирана с твърдението, че „броят на автомобилите в Албания е достатъчен, за да отговори на нуждите на страната и дори може да се определи като прекомерен в сравнение с настоящата икономическа ситуация“. Одобрението на това решение в парламента става на 3 февруари 1936 г., но то не ограничава напълно автомобилната търговия. Към 1938 г. в Албания (чието тогавашно население е 1 милион души) вече има 970 МПС, в това число 404 частни леки коли за лично ползване, 124 автобуса и 442 камиона, като само в рамките на 1938 г. са внесени още 205 нови превозни средства, от които 64 автомобила и 141 камиона.
През този период в Албания има и действащи автомобилни представителства на различни, предимно американски и италиански марки, като Ford, Reo, Fiat и др., чиито реклами редовно се появяват в местната преса. Някои от най-скъпите и интересни леки автомобили в предвоенна Албания, разбира се, се намират в дворцовия гараж. Доколкото е известно, сред автомобилите, използвани от крал Зогу, има дори един Mercedes-Benz 540К, както и уникална лимузина Mercedes-Benz 770 с поръчкова аеродинамична каросерия на австрийската фирма Keibl, изработена в един екземпляр. В тази връзка е важно да се допълни, че в онези години в Албания функционират дори няколко каросерийни фирми, които произвеждат атрактивни автобусни каросерии с модерен за времето си дизайн.
През 30-те години се наблюдава и активно развитие на пътното строителство, като към края на Втората световна война дължината на новите автомобилни шосета вече надхвърля 2200 км.
В годините на италианската окупация между 1939 и 1944 г. Fiat създава компанията S.A.T.A. (Албанско дружество за автомобилен транспорт), благодарение на която през 40-те години започват да функционират първите служби за градски и междуградски транспорт в Тирана и Дуръс, обслужвани от модерни автобуси Fiat 626 RN и 626 RNL.
По същото време е учреден и Съюзът за товарен автомобилен транспорт (по подобие на създадения през 1940 г. български Съюз за товарен и обществен превоз), в който влизат собственици на повече от 300 камиона.
През 1946 г. всички моторни превозни средства на частни лица и компании в Албания, както и тези притежавани от чуждестранни собственици, са реквизирани. През следващия близо половин век Албания остава единствената европейска страна, в която не се продават автомобили на частни клиенти и не се провеждат автомобилни състезания.
