Автономните автомобили или шофьорите – кое е по-опасно?

След инцидента в Темпе, Аризона, снощи, когато автономно движещ се автомобил прегази жена велосипедист (бутаща велосипеда), мнозина надигнаха глас, че автономната технология все още не е достатъчно проверена, че е рано да се ползва в реални условия на пътя, че автомобилите без шофьор били опасни. Все пак това е първата  жертва на автономен автомобил в историята. Все още няма официален доклад от полицията, но след като и водачът, който е бил зад волана от съображения за сигурност (human safety driver behind the wheel to monitor the technology and retake control in the case of an emergency or imminent crash), също не е успял да реагира, предполагам, че сблъсъкът е бил неизбежен и непредотвратим. Все още никой не е отменил законите на физиката и един 2,3-тонен автомобил, движещ се с 50 км/ч, не може да спре внезапно. Няма как да стане, трябва да се съобразяваме с първия закон на Нютон – „Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние“.

Не бива заради този единичен случай да губим доверие в технологията. Защото сухата статистика показва: в САЩ всеки ден от автомобили, шофирани от хора, загиват около 100 човека. А за последните 3 години автономните автомобили Waymo (на Google) са изминали над 4 милиона мили (близо 6,5 милиона километра) по пътищата на САЩ, като последният 1 милион мили е навъртян през последните 6 зимни месеца. Има регистриран само един-единствен (при това много лек) инцидент по вина на автономен автомобил – на 14 февруари 2016 г. при неправилно престрояване Waymo се удря странично в автобус. Това е и болезнен начин за хората от Waymo да научат за „правото на по-големия и по-твърдия“, което явно е било пропуснато в заложения алгоритъм. Има още десетина леки инцидента, при които обаче виновни са били другите участници в движението. Равносметката е брутално категорична – Errare humanum est (да се греши е човешко), машините са (почти) съвършени, дори и в най-безумния градски трафик. Това превръща „автономните водачи“ в най-безопасния клас „водачи“ изобщо – около 10 пъти по-безопасни от най-сигурната демографска група водачи в САЩ (на възраст 60-69 години) и около 40 пъти по-безопасни от младите водачи.

Колкото и да не ни се иска да го повярваме и признаем – защото всеки от нас се смята за страхотен шофьор и може да се справи с всяка ситуация на пътя и да овладее автомобила по-добре от всяка електроника -, реално тези коли са много по-безопасни от шофираните от хора. Защото техните „водачи“ не шофират агресивно, не говорят по телефона, не се обръщат назад да видят какво прави детето на задната седалка, не си настройват радиото или навигацията, не си зяпат смартфона, не се зазяпват по блондинките с къси полички, не чатят по Messenger или Viber, докато карат, не си изпускат цигарата в скута, не си разливат горещото кафе по крачолите. Не се изморяват, не заспиват, не страдат от ПМС, не им прилошава, не получават инфаркти, не пият, не взимат наркотици. Не минават на „тъмнооранжево“, винаги спират на знак Stop, винаги спазват предимството, винаги спазват безопасна дистанция, винаги спазват ограниченията на скоростта и забраните за изпреварване. Имат несравнимо по-бързи реакции и от най-добрия пилот от Формула 1. На практика са абсолютно образцови шофьори – защото липсва човешкият фактор. Оня, дето си цъка на смартфона и записва клипче: „Глей к’во пра’и на втора!“