МИСЛИШ СИ, ЧЕ нещо си се объркал. Сиви жилищни сгради под облаците на северната част на Англия. Отбиваш вдясно по Брадли Лейн, достигаш до малка промишлена зона. И виждаш разкостените остатъци от… какво? По отровнозеления цвят разпознаваш каросерията на Lamborghini. Huracán. Douglas Valley Breakers – това пише на портата на фирмата. Куче пазач лае и се опитва да скъса веригата. На тази площ с размерите на футболно игрище има стотици луксозни автомобили: Ferrari, Lotus, Porsche, Aston Martin, Rolls-Royce. И въпреки това в дъждовния ден тук обстановката е доста безутешна. Тъй като всички тези автомобили мечта са разглобени на части. Някога цялата гордост на своите притежатели, те са претърпели произшествия и са били изкупени от Douglas Valley Breakers. Директно от застрахователни фирми и на търгове.
Тази автоморга на суетата съществува от 25 години. Шеф на фирмата и единствен търговец е Стийв Стрейндж. Той купува развалините предимно от Великобритания, но изнася редките резервни части в цял свят. „Почти всичко става онлайн“, казва служителят Греъм Кук. Току-що е продал врата на Porsche в Назарет, Израел. Греъм ни развежда из четириетажните коридори с части на коли и човек се чуди накъде най-напред да насочи погледа си. „Porsche Boxster – казва отегчено Греъм и кима към десетки автомобили с всякакви цветове. – От този модел имаме доста.“ Кук ни води през редица екземпляри на Aston Martin, докато стига до поредицата с 18 TVR. „Tamora, Cerbera, Griffith, Tasmin.“ Сочи с пръст към рафтовете, изброява имена на модели, без да промени ни най-малко изражението на лицето си. „А там отзад – казва той и тръгва нататък – имаме остатъци от един много рядък екземпляр.“ Показва ни нещо, за което твърди, че е Lotus Elan M100 – кой би се усъмнил в думите му?
„Вероятно ние сме най-големият дилър на части за M100 в света. Задните носачи се търсят доста.“ „Доста“ вероятно е твърде относително… Допреди шест години клиенти от цял свят идвали в Брадли Лейн, за да търсят на място редки резервни части за автомобилите си, казва Греъм Кук. Междувременно в електронния магазин на фирмата има над 11 000 части. От запалки до 12-цилиндрови агрегати. „Двигателите са оттатък, в онова хале“, казва Кук. Човек се пита защо цялото това място не е покрито с покрив. Все пак голям брой части ръждясват и се повреждат под английския дъжд. „Шефът имаше такова намерение, но собственикът не разрешава, нямам представа защо.“
Отговорът на Греъм те оставя направо потресен – още повече че Стрейндж изглежда печели доста пари от луксозните развалини. Върху покрива на халето например има площадка за кацане на хеликоптери. В халето: два подемника и десетметрови рафтове с двигатели, трансмисии, седалки, джанти. Трима от единадесетте служители в момента разглобяват две Porsche-та, демонтират частите и ги снимат за интернет магазина. На масата има колет с части, които заминават за Испания. Отвън под дъжда минаваш покрай един ужасно катастрофирал червен Opel GT, върху който има надпис „Christine“. „По романа на Стивън Кинг, сигурно го знаеш.“ И защо? „Е – казва Греъм, – човекът не е преживял катастрофата.“ Преглъщаш. „Аз обаче съм виждал и доста по-лошо катастрофирали коли в двора ни.“ Както и по-скъпи. А кой е любимият екземпляр тук на самия Греъм? „Бих казал F40, който стоеше точно тук.“ Стигаме и до рафтовете с части на Ferrari – някъде между тези на Maserati и на един Corvette. „456. 360. 348.“ Греъм Кук изброява моделите на Ferrari, както някои биха съобщили числата от тотото. „Ето там долу – Testarossa.“ След това англичанинът, който е притежавал и все още притежава няколко модела на Porsche, се сбогува с нас. Чака го работа. На човек му се иска сам да обиколи тази автоморга. Това обаче е строго забранено! А и не ти се занимава с това лаещо куче пазач.