2017
Седя по средата на задната седалка, подпрял съм лактите си върху предните облегалки, а погледът ми е насочен към скоростомера. 180, 200, 220 км/ч – стрелката обаче не спира. Едно BMW 323i се опитва да се противопостави на унижението, че го изпреварваме в лявата лента. Зад волана е баща ми, а аз изживявам момента, който направи от мен фен на автомобилите завинаги. Пристрастен към мощността и скоростта. Годината е 1987 г. Скоро преди това баща ми се е разделил с модела си от среден клас от Щутгарт и бе купил за четиричленното си семейство Peugeot 205 с цвят антрацит. Но не просто обикновен, а GTI 1.9. 128 к.с. и 875 кг тегло – „французинът“ достига скорост 100 км/ч за осем секунди, като освен това достига такива максимални скорости, които са абсолютно необичайни за малки автомобили. За мен това са важни числа. Изследвал съм голям брой автомобили и ги сравнявам с GTI. Нашият мъник вади наистина много силни козове. В средата на 80-те години тези „Hot Hatches“, тоест горещи компактни модели, изживяват период на бум. Моделите получаваха добавки в името като XR2i или CRX. Peugeot също не остава по-назад и приема добавката GTI. Защо от VW не са патентовали съкращението?
Първоначално французите слагат в 205 1,6-литров мотор със 105 к.с. и гарнират всичко това с по-широки калници, червени апликации и красиви алуминиеви джанти. Динамичните характеристики превъзхождат тези на Golf GTI и така започва надпреварата. Волфсбург надцаква през 1985 г. с 16V, в Сошо Peugeot поема по друг път, като увеличава работния обем на най-продавания вносен автомобил в Германия за 1986 г. 1,9 литра, по онова време намаляването на работният обем е непознато и не може да бъде заместено. Тестовете доказаха, че динамичните характеристики на модела са отлични, а Джереми Кларксън от британското телевизионно предаване „Top Gear“ твърди, че нито един спортен автомобил не може да изпревари малкия „лъв“ по път със завои. В сравнителните тестове „французинът“ нерядко губи по точки. Добра изработката и предлаганото място също са оценявани високо – както удоволствието от шофирането и динамичните характеристики. След една година баща ми продаде GTI и засвидетелства солидарност към „швабите“. След няколко седмици 205 бе в двора на дилъра на Peugeot – на кратко разстояние с велосипед. Няколко пъти след училище направих леко отклонение от пътя, за да посетя мъника, и взех решение, че когато порасна ще седна зад волана на собственото си GTI. През 2004 г. бях на път да осъществява. Тъй като по онова време не печелех кой знае колко, а и наличните модели 205 значително бяха намалели, се спрях на едно евтино и лошо GTI, което намерих в отдалечения на 400 км Солинген. Но беше с 1,9-литров двигател, без катализатор и с цвят антрацит. „Искам го!“, извика в мен носталгията. Разумът обаче ме възпираше да избера щетата на задницата, доста аматьорския стъклен покрив и изпускащата гарнитура на цилиндровата глава. Накрая го купих за 950 евро. 17-годишният йънгтаймер се справи безпроблемно с пътя до Хамбург. По пътя не срещнах BMW 323i, но лявата лента бе заета от TDI-модели на търговски представители. Последваха хубави месеци GTI, но по някое време разумът и TÜV ме върнаха в реалността. Така двигателят на GTI завърши в Ebay, а ръждясалата каросерия – на вторични суровини. Сега отново се ровя в интернет – в търсене на моя 205 GTI.
Появата
205 се появява на пазара през 1983 г. и спасява Peugeot от банкрут. През 1984 г. го следва GTI 1.6, а 1.9 излиза през лятото на 1986 г. Производството на 205 приключва през 1998 г.
Неговият успех
205 е затрупан с отличия: „Златен волан“, „Най-добър малък автомобил“, „Автомобил на годината 1983 г.“. Общо са продадени 5,3 милиона екземпляра, от тях 330 000 GTI.
Какво остава
Малките горещи автомобили все още се движат: Mini Cooper S, Renault Clio RS Cup и Fiat 500 Abarth са духовни внуци на 205 GTI.
