2021
Основната предпоставка за развитието на един автомобилен пазар е насърчаването на продажбите на частни клиенти. В ранните години на социализма обаче тази практика е напълно непозната в България. Между 1946 и 1955 г. е наложен мораториум върху свободните продажби, а ограничените количества нови автомобили, внесени в страната през този период, са предназначени само за държавни ведомства. В началото на 1955 г. продажбите на нови леки автомобили на индивидуални клиенти са възобновени, с което започва бавното възстановяване на автомобилния пазар. През същата година са продадени само 43 леки автомобила, а през следващата – едва 37. Леко оживление започва да се усеща след откриването на Централния универсален магазин в София през 1957 г. В част от неговия приземен етаж е обособен нещо като шоурум, в който през същата година се продават три модела леки автомобили – Renault 4CV – 35 000 лв. (51 средни месечни заплати), Wartburg 311 – 33 000 лв. (48 средни месечни заплати) и „Москвич 402 – 25 000 лв. (37 средни месечни заплати). През декември 1959 г. в центъра на София на ъгъла на бул. „Георги Димитров“ и ул. „Жданов“ (сега бул. „Мария Луиза“ и ул. „Пиротска“) е открит първият и единствен в годините на социализма самостоятелен автомобилен магазин, но той функционира само няколко години.
Интересен фрагмент от спецификата на пазара в първия 10-годишен период след възстановяването на продажбите на индивидуални клиенти е възможността за купуване на няколко западни марки леки автомобили срещу левове, като Simca Aronde, Renault 4 CV, Renault Dauphine (от който само през 1961 са продадени 185 броя!) и най-скъпия Opel Rekord, чиято цена от 40 000 лв. е равна на 48 средни месечни заплати (за 1961 година).
Първите признаци на предстоящата криза с митичното „чакане на ред“ се проявяват още през 1962 г., когато у нас са внесени 3800 леки автомобила за частни клиенти, при наличието на повече от 10 000 записани кандидат-купувачи. През същата година е извършена и парична реформа при съотношение 1:10, в резултат на което от цените на автомобилите и от заплатите отпада по една нула.
За малко по-осезаемо активизиране на пазара може да се говори едва след 1963 г., когато у нас са продадени около 7000 леки автомобила. През 1964 г. са продадени само 5000 леки автомобила, но годината е свързана и с няколко ключови събития, част от които предопределят облика на българския автомобилен пазар през следващия четвърт век. Тогава са преустановявени продажбите на западни леки автомобили срещу левове, а от асортимента на социалистическите производители вече липсва „Волга“ (35 000 лв. или 48 средни месечни заплати), която от този момент нататък почти без изключение се внася в страната само за нуждите на различни държавни ведомства и министерства, а частни клиенти могат да я купят единствено срещу валута от „Кореком“.
През април 1964 г., след разпореждане на Министерския съвет, „Кореком“ се обособява като самостоятелно държавно стопанско предприятие към Министерството на външната търговия. В изпълнение на решение № 17 на Министерския съвет от 16 януари същата година започва отпечатването и пускането в обръщение на бонове срещу капиталистическа валута за покупка на стоки от ДСП „Кореком“, в това число и автомобили, като тази практика остава в сила до 1989 г. Според ценоразписа на „Кореком“ от същата година най-евтиният автомобил е Trabant, който струва 890 долара, а най-скъпият е Mercedes-Benz 220SE, чиято цена възлиза на 4801 долара.
Продължете на следващата страница
