2024
Автомобилната индустрия на Корейската народно-демократична република (КНДР) води началото си от ноември 1958 г., когато от изградената върху площ от 600 000 кв.м автомобилна фабрика в град Токчон, провинция Южен Пионган, излиза първият готов камион „Съйнри-58“. През 1975 г. фабриката е преименувана на Автомобилен завод Съйнри, който междувременно вече е усвоил и производството на още няколко базови модела превозни средства, като „Джаю“ и „Шинтайбайк“.
Основните сгради на най-голямата автомобилна фабриката на Северна Корея са построени в подножието на планината Съйнри, край град Токчон, където по време на строителните работи са открити множество палеонтологични находки. Част от оборудването е изработено в Китай, който е основна логистична база на страната по време на Корейската война (1950-1953). Още в началото на производствения процес почти всички детайли са били изработвани на място, с изключение на стъклата и гумите. Било е предвидено до началото на 80-те години производственият капацитет на предприятието да достигне 20 000 броя годишно, но той никога не успява да надвиши границата от 6000-7000 броя. В резултат на тежката продоволствена криза през 90-те години, автомобилното производство в КНДР буквално се срива, като през 1996 г. са изработени едва 150 МПС.
Мрачното състояние на севернокорейската автомобилна индустрия се обяснява с факта, че преобладаващата част от произвежданите в Токчон автомобили не са предназначени за военни цели, а за експлоатация от страна на транспортни дружества, обществени и търговски организации и др. Военните МПС се изработват в Пьонсон, провинция Южен Пионган, под юрисдикцията на специален военен комитет.
При отсъствието на каквато и да било конкуренция от страна на чужди фирми, през последните десетилетия технологичното усъвършенстване на местните модели е почти символично. През 50-те години при конструирането на различните видове автомобили в Северна Корея е следван принципът на „анатомичния план“ – популярна практика на цялостно разглобяване и изучаване на чуждестранен образец и снемане на чертежи от всеки негов детайл. По този метод в края на 80-те години в страната започва производството на лек автомобил, реплика на Mercedes-Benz W201. Той е известен с три различни названия – „Пионгянг 4.10“, „Кенсенг 88“ и „Паектусан“ („Планината Байкду“).
Първото превозно средство, произвеждано масово в Северна Корея е камионът „Съйнри-58“ („Победа-58“), който е представен през ноември 1958 г. Скоро след това се появява и неговият осъвременен и рестилизиран вариант „Съйнри 425“, последван от 5-местния лек автомобил „Джаю“ („Независимост“), 40-тонния камион „Планината Къмсусан“, джипът „Възраждане“, създаден по документация на съветският ГАЗ-69, и корейския аналог на Mercedes-Benz. Производството на камиона, наречен на „Планината Къмсусан“, е преустановено скоро след неговото усвояване поради прекалено високия разход на гориво и откриването на някои технически несъвършенства. Сравнително кратка е биографията и на останалите споменати модели, и до края на 90-те години масовото производство в общи линии се изчерпва с камионите „Сынри“ и джиповете „Възраждане“.
Висшите партийни функционери на Северна Корея обаче никога не са използвали автомобили на местните заводи. Те винаги са предпочитали елитни модели, внесени от Западна Европа, Япония и дори САЩ.
